Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Тя обърна поглед към мъжа си.
— Да, Нейтън. Добре съм. Благодаря, че се поинтересува.
Тя погледна към чичо си.
— Чичо Хенри имаше малка злополука — заяви тя. Министърът се наведе и освободи гърдите на Хенри от остатъците от входната врата.
— Това го разбрах — каза той на Сара.
Той захвърли настрана парчетата от вратата и се намръщи на Хенри.
— За Бога, човече, престани да ревеш. Не е достойно. Вратата ли те удари, когато Нейтън мина през нея. Говори, Уинчестър. Не мога да разбера нищо от цивренето ти.
Кейн вече беше разбрал какво се беше случило. Сара потъркваше обратната страна на ръката си, а Хенри се държеше за слабините.
— Нещастието сполетя чичо Хенри, преди вратата да падне върху него — обясни Сара.
Гласът й беше много мил и тя се усмихваше на Нейтън, когато направи това изявление. Нейтън все още не беше достатъчно спокоен, за да го разбере. Той не можеше да разбере, защо жена му изглежда толкова доволна от себе си. Не е ли разбрала на каква опасност е била изложена? По дяволите, нервите му бяха все още прекалено опънати.
Тя бавно тръгна към него и единственото, за което той можеше да мисли, бе да я вземе в прегръдките си. Той никога нямаше да я пусне, дори когато й се скара за лошия й навик да си тръгва сама.
Усмивката на Кейн се оказа заразителна. Министърът също започна да се смее, въпреки че все още не разбираше какво е толкова забавно. Той се изправи и се обърна към Сара.
— Моля да задоволите любопитството ми и да ми кажете какво се е случило.
Тя нямаше намерение да му обяснява. Ако му каже какво точно е направила, министърът щеше да бъде възмутен от нейната постъпка, съвсем недопустима за една жена.
Нейтън нямаше да бъде възмутен. Той щеше да бъде горд с нея. Сара не можеше да дочака да останат сами и да му разкаже всичко.
— Чичо Хенри се… спъна в един бастун — каза тя, като не можеше да спре да се усмихва.
Нейтън най-накрая излезе от вцепенението си и се огледа. Сара току-що беше застанала до него и той я сграбчи. Внимателно се загледа в червените петна върху обратната страна на дясната й ръка.
Леко ръмжене, което тя намери за прекрасно, излезе от устата на Нейтън. Тя също така видя, че го обзема гняв. Но тя не беше изплашена, защото знаеше, че той никога няма да стовари гнева си върху нея.
Сара не искаше той да се безпокои за нея. Тя уви ръцете си около кръста на мъжа си и се притисна силно до него.
— Наистина съм добре, Нейтън — прошепна тя. — Не трябва да се безпокоиш толкова.
Тя отпусна глава върху гърдите му. Биенето на сърцето му показваше, че нейните думи не са го успокоили. Но гласът му беше привидно спокоен, когато той попита:
— Ти ли държеше бастуна или той?
— Той държеше бастуна, когато се отправи към мен по стълбите — обясни тя. — Взе го от поставката за чадъри.
Нейтън си го представи. Той се опита да се освободи от прегръдката й.
— Нейтън, всичко свърши. Той не ме удари.
— Опита ли се?
Тя се почувства сякаш е увиснала на врата на статуя, толкова твърдо стоеше той на краката си. Тя въздъхна леко, прегърна го още по-силно и отговори:
— Да, но аз не му позволих да ме удари. Спомних си напътствията ти. Освен това — добави тя, — изненадата беше на моя страна. Чичо Хенри не е свикнал жените да се защитават. Той изглеждаше… изненадан, когато падна назад.
— Кейн, изведи Сара навън и ме чакайте там. Ричардс, отидете с тях.
И тримата казаха едновременно не, но всички имаха различна причина. Кейн не искаше да имат проблеми с изнасянето на тялото. Сара не искаше Нейтън да отиде на бесилото. Сър Ричардс искаше да си спести писането на показания.
Но и след като му изнесоха аргументите си, Нейтън беше все още разгневен. Той не можеше да се освободи от Сара за достатъчно дълго време, за да може да разкъса кучия син Уинчестър.
— По дяволите, Сара, ако само…
— Не, Нейтън.
Той въздъхна дълбоко и Сара знаеше, че е спечелила. Тя изведнъж пожела да остане насаме с него, за да може да постигне още една победа. Тя щеше да го накара да й каже, че я обича.
— Нейтън, не можем да си тръгнем, преди да съм се убедила, че мама е добре — прошепна тя. — Но сега искам да си отида в къщи с теб. Как ще решиш този проблем?
Тя не му даде възможност да отговори.
— Искам да кажа какво ще правим ние с този проблем?
Мъжът й не се предаваше лесно. Той все още искаше да убие чичо й. Той си мислеше, че намерението му е напълно справедливо. Той не само щеше да накара Сара да престане да се тревожи за майка си, но и щеше да си достави удоволствието да стовари юмрука си върху лицето на чичо й. Той продължаваше да гледа бастуна, и да мисли за щетите, които можеха да бъдат нанесени с подобно оръжие. Хенри можеше да я убие.