Брачна авантюра

— Напротив, сър — намеси се сър Ричардс. Гласът му беше любезен и сладникав. — Принцът и аз много се интересуваме как сте намерили тези сведения за графа на Уейкърсфийлд. Ще бъдете ли така добър да ни обясните?

— Трябва да предпазя човека, който ми каза — заяви Уинстън, обърна се към Сара и нарочно задържа погледа си към нея около минута. — Това не е важно, Ваше Височество. Сигурен съм, че като сте прочел фактите, сте осъзнал, че дъщеря ми не може да живее със сина на предател. Тя ще бъде отхвърлена от обществото. Бащата на маркиза не е действал за доброто на короната или на рода Уинчестър, когато е подписал брачен договор, който свързва сина му с дъщеря ми. Затова настоявам Сара да бъде освободена от това налудничаво задължение и подаръкът да й бъде даден като отплата за унижението и безпокойството, които са й били причинени.

— Опасявам се, че наистина ще настоявам да ми кажете как сте се сдобили с информацията за бащата на Нейтън — каза отново сър Ричардс.

Уинстън се обърна към принца за подкрепа.

— Предпочитам да не отговарям на този въпрос.

— Вярвам, че трябва да отговориш — каза принцът.

Уинстън отпусна рамене.

— Дъщеря ми — извика той. — Сара ни писа и ни даде информацията.

Сара не каза нито дума. Нейтън я стисна нежно за ръката. Сара се опитваше да се съсредоточи върху важния разговор, но последната заповед на Нейтън й пречеше да се концентрира.

Баща й поднасяше извинение след извинение защо дъщеря му е трябвало да сподели тази позорна информация за бащата на Нейтън. Сара не искаше да слуша тези лъжи.

Принцът привлече вниманието й, когато направи знак на един от стоящите зад него мъже. Стражът незабавно се отправи към вратата и я отвори. Един нисък и тънък човек, който стискаше тъмна шапка в ръце, влезе в кабинета.

Сара не го познаваше. Очевидно баща й го познаваше. Той не можа да скрие изненадата си.

— Кой е този мъж, който се намесва в разговора? — попита той.

Отчаяният му опит излезе неуспешен.

— Казва се Лутер Грант — каза сър Ричардс. — Може би вече сте го срещал, Уинчестър. Лутер работеше като старши адютант в отдела ни. Той беше толкова благонадежден, че му доверихме трезорите. Единствено негово задължение беше да пази тайните на Англия.

Тонът на министъра стана хаплив.

— От сега нататък единственото задължение на Лутер ще бъде да пази стените на затвора Нюгейт. Той ще има своя собствена килия, която да пази.

— Играта свърши — намеси се Кейн. — Грант ни каза, че си му платил, Уинчестър, да погледне досието на Нейтън. Когато не е успял да открие нещо там, той е погледнал в досието на баща му.

Изражението на Уинстън разкриваше само презрение.

— Кой го интересува как е получена информацията? — измърмори той. — Единственото, което има значение…

— О, но нас ни интересува — прекъсна го сър Ричардс. — Вие сте извършил държавна измяна.

— За това не се ли предвижда бесило? — попита принцът.

По изражението на лицето му Сара не можеше да определи, дали той предизвикваше баща й или наистина не знае.