Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Икономът изсумтя от липсата й на маниери и се оттегли в задната част на къщата.
Спалните бяха празни. Първоначално Сара се успокои, но тогава разбра, че трябва да намери майка си, преди да го е направил някой Уинчестър. Тя прегледа поканите върху бюрото на майка си, но нито една от тях не й даде някаква представа къде може да е тя.
Тя реши да слезе долу и да изкопчи информацията от слугите. Поне един от тях трябваше да знае къде е майка й.
Сара току-що беше започнала да слиза по стълбите, когато входната врата се отвори. Тя помисли, че майка й се е прибрала и се забърза, но се спря по средата, когато видя чичо й Хенри да влиза в коридора.
Той веднага я видя. Презрителното изражение на лицето му накара стомахът й да се свие.
— Баща ми е отишъл направо при теб, нали? — извика тя с явно презрение. — Знаех, че ще го направи — добави тя. — Това е единственото нещо, което човек може да предвиди за него. Той си мисли, че е много умно да остави пияния си брат да изпълни наказанието, когато той е ядосан. Татко чака в Уайт, нали?
Очите на чичо й се свиха.
— На майка ти трябва да й отрежат езика за това, че се е обърнала срещу мъжа си. Това не е твоя работа, Сара. Махни се от пътя ми. Ще поговоря с майка ти.
Сара поклати глава.
— Няма да ти дам да говориш с нея — извика тя. — Нито сега, нито утре. Никога! Ако трябва, насила ще накарам майка да напусне Лондон. Едно приятно посещение при сестра й е точно това, което й трябва. Тя дори може да реши, че не иска да се връща. Господи, надявам се да направи така. Майка заслужава малко радост в живота. Ще се погрижа да я получи.
Хенри затвори с ритник вратата зад себе си. Той не смееше да удари Сара, защото си спомни за заплахата, която съпругът й изрече в кръчмата, когато дойде да вземе жена си.
— Върни се при кучия син, за когото си омъжена — извика той. — Виктория — продължи да крещи той. — Слез долу. Искам да поговоря с теб.
— Майка не е тук. Сега се махай. Става ми лошо, като те гледам.
Хенри се запъти към стълбите. Той се спря, когато видя поставката за чадъри в ъгъла. Той беше прекалено бесен, за да мисли за последствията. Тя трябваше да получи урок, помисли си той. Само един хубав удар и тя щеше да бъде излекувана от нахалството си.
Той посегна към бастуна с дръжка от слонова кост. Само един хубав удар…
ГЛАВА 16
Сара за малко не го уби.
Изтерзани викове отекнаха на улицата. Файтонът още не беше спрял, когато Нейтън скочи на земята и се затича към стълбите. Ужасяващите викове го подлудиха от страх за неговата Сара — така го подлудиха, че той не можа да осъзнае, че това е мъжки глас. Той не се спря да отвори вратата, а мина през нея. Отнесе я заедно с касата с рамо и тя се стовари върху главата на Хенри. Тежкото дърво заглуши силните викове.
Нейтън не беше готов за картината, която се разкри пред очите му. Той беше толкова зашеметен, че замръзна на място. Кейн и сър Ричардс се блъснаха в него. Кейн простена, имаше чувството, че се е сблъскал с камара желязо. Двамата със сър Ричардс възвърнаха равновесието си и отстъпиха встрани, за да видят какво е накарало Нейтън да се вцепени.
Беше им трудно да го понесат. Хенри Уинчестър се беше свил на кълбо на пода в големия коридор и се държеше за слабините. Мъжът буквално се гърчеше от болка и когато се обърна към тях, сър Ричардс и Кейн веднага забелязаха разкървавения му нос.
Нейтън гледаше Сара. Тя стоеше до стълбите. Изглеждаше напълно спокойна, безкрайно красива и съвсем здрава.
Тя беше добре. Кучият син не се беше добрал до нея. Да, тя беше добре. Нейтън продължи да си го повтаря наум, опитвайки се да се успокои.
Това не помогна. Ръцете му трепереха. Той реши, че трябва тя да му каже, че е добре, за да може отново да диша спокойно.
— Сара? — прошепна той толкова дрезгаво, че се усъмни, дали тя ще го чуе от шума, който вдигаше чичо й Хенри. Той опита отново. — Сара, добре ли си? Той не те нарани, нали?
Болката в гласа на мъжа й почти я погуби. Очите й се напълниха със сълзи и тя осъзна, че вижда Нейтън като в мъгла. Изражението на лицето му накара сърцето й да се свие. Той изглеждаше толкова… изплашен, толкова достъпен… толкова изпълнен с любов.
Мили Боже, той я обичаше. Това беше очевидно.
Ти ме обичаш, искаше да извика тя. Но, разбира се, не го направи, защото имаше и други хора при тях. Но той я обичаше. Тя не можеше да говори, не можеше да престане да се усмихва.
Кейн се ухили. Сър Ричардс беше започнал да се покланя, когато се досети за своето достойнство.
— Какво е станало тук? — попита той авторитетно.
— По дяволите, Сара, отговори ми — извика Нейтън в същото време. — Добре ли си?