Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Да, това престъпление е за бесилка — каза сър Ричардс.
— Уинстън бясно поклати глава.
— Никога не съм бил нелоялен към короната — заяви той, гледайки към принца. — Когато всеки друг политик в града ви се присмиваше, аз застанах твърдо зад вас. Господи, аз дори ви защитих, когато искахте да се отървете от жена си. Така ли се отплащате за лоялността ми?
Лицето на принцът почервеня. Очевидно беше, че той не обича да му се напомня за слабата му популярност или за опита му да се отърве от жена си. Той погледна към Уинстън и каза:
— Как се осмеляваш да говориш по този обиден начин за принца си?
Уинстън осъзна, че е отишъл прекалено далеч.
— Моля да бъда извинен, Ваше Височество — каза той. — Но аз се опитвам отчаяно да защитя дъщеря си. Маркизът на Сент Джеймс не е достатъчно добър съпруг за нея.
Принцът пое дълбоко въздух. Червенината по лицето му още личеше, но гласът му беше много по-спокоен, когато каза:
— Не съм съгласен. Никога не съм имал особен интерес към делата на военното министерство, защото ме отегчават, но когато прочетох фактите за бащата на Нейтън, аз помолих сър Ричардс да ми даде и досието на сина. Нейтън не е виновен за греховете на баща си. Никой не бива да отговаря за греховете на родителите си — гласът му се извиси, когато добави. — Могат ли поданиците ми да ме винят за слабостта на собствения ми баща?
— Те не ви държат отговорен за болестта на баща ви — увери го Уинстън.
Принцът кимна.
— Точно така — промърмори той. — И аз не държа отговорен Нейтън за грешките на баща му. Не, маркизът не е отговорен — повтори той с отпаднал глас. — Но дори и да беше, той доказа лоялността си със смелите си дела, които е извършил за благото на Англия. Мога да разкрия тайната, че за героичните си дела Нейтън ще бъде ръкоположен за рицар. Научих, че и графът на Кейнууд е заслужил същата награда. Четенето на досиетата ми отне цяла вечер, Уинстън, и сега, когато знам всички факти, се чувствам поласкан да бъда в една стая с тези предани и забележителни мъже.
В продължение на минута цареше мълчание. Нейтън можеше да усети, че Сара трепери. Той забеляза, че тя гледа баща си и му се искаше да й прошепне, че всичко ще бъде наред и че той никога вече няма да може да я безпокои.
Принцът проговори отново:
— Сър Ричардс отказва да позволи информацията да стане публично достояние и аз реших да отстъпя пред по-големия му опит в тези дела. Достатъчно е да се каже, че тези мъже имат моята признателност. А сега ще ви предложа една сделка — каза той и погледна към министъра. — Ако Уинстън ни увери, че няма да каже нито дума за бащата на Нейтън, предлагам да не го изпращаме в затвора.
Сър Ричардс се направи, че обмисля предложението.
— Щеше да е по-добре да го обесят, но решението е ваше, милорд. Аз съм само ваш покорен слуга.
Принцът кимна и отново погледна Уинстън.
— Знам, че някои членове на семейството ти знаят информацията за бащата на Нейтън. Твое задължение е да ги накараш да мълчат. Ти ще трябва да предпазваш Нейтън от скандал, защото дори само намек да достигне до мен, че е тръгнал подобен слух, ще те обвиня в измяна. Достатъчно ли съм ясен?
Уинстън кимна. Той беше толкова разярен, че не можеше да говори. Отвращението на принца беше очевидно и графът на Уинчестър знаеше, че в бъдеще няма да му възлагат отговорни длъжности. Когато принцът се направи, че не го познава, другите веднага щяха да го последват.
Сара можеше да усети гнева на баща си. Гърлото й пресъхна и тя помисли, че ще й прилошее.
— Може ли да получа чаша вода? — прошепна тя на Нейтън.
Той незабавно стана и напусна стаята, за да й донесе вода. Кейн също стана от мястото си и изведе Лутер Грант през задната врата.
Уинстън се обърна към Ричардс.
— Аз мога да оспоря това. Имате само думата на Грант срещу моята.
Министърът поклати глава.
— Ние имаме и други доказателства — излъга той.
Графът на Уинчестър се изправи. Той очевидно беше повярвал на блъфа на министъра.
— Разбирам — измънка той. — Как научихте за Лутер? — попита той принца.
— Жена ти ни каза — отговори принцът. — Тя се притече на помощ на дъщеря ти, Уинстън, докато ти се опитваше да я унищожиш. Напусни, Уинстън, става ми болно, като те гледам.
Графът на Уинчестър се поклони на принца, обърна се и погледна за миг дъщеря си, след което напусна кабинета.
Сара никога не беше виждала подобна ярост, изписана на лицето на баща й. Тя беше изплашена. Тя знаеше, че майка й скоро ще понесе тежестта на гнева му.
Мили Боже, помисли Сара, тя трябваше да стигне първа.
— Ще ме извините ли, ако обичате — извика тя и се отправи към вратата.