Брачна авантюра

Резкият отговор на мъжа й я раздразни.

— Не искам да излизам довечера — заяви тя. — Имам много по-важни неща, за които искам да говоря с теб.

Той поклати глава.

— Ти трябва да ми имаш доверие, жено — измърмори той, като я повлече към вратата.

Тя се спря, когато той се обърна и я вдигна в каретата. Изражението на лицето му беше мрачно. Сара забеляза, че и ръцете му треперят.

Нейтън не й позволи да седне до него, а зае мястото срещу нея. Когато той протегна дългите си крака, тя се оказа заклещена между тях.

Когато каретата потегли, той се обърна и се загледа през прозореца.

— Нейтън?

— Да?

— Сега изпитваш ли… последици?

— Не.

Тя беше разочарована, защото се надяваше, че той ще има нужда от отдушник за неудовлетворението си по начина, който тя изпита, когато имаше… последици. Споменът за това как мъжът й помогна да се освободи от напрежението я накара да почервенее.

— Мъжете не изпитват ли… последици, след като са се били?

— Някои. Не трябваше да удрям Хенри пред теб — каза той, без да я поглежда.

— Искаш да кажеш, че ако не бях там, нямаше да го удариш или, че съжаляваш…

— По-дяволите, щях да го ударя — измърмори Нейтън. — Но не трябваше да удрям кучия син пред теб.

— Защо?

— Ти си ми жена — обясни той. — Не трябва да ставаш свидетел на… насилие. За в бъдеще ще се въздържам…

— Нейтън — прекъсна го тя, — но аз нямам нищо против. Наистина. Сигурно някога ще се случи пак. Аз съм противник на насилието — добави тя бързо, — но признавам, че има моменти, когато нямаш избор. Това може да бъде много ободряващо.

Той поклати глава.

— Ти ми попречи да убия пиратите, не помниш ли?

— Да, но не ти попречих да ги удряш.

Той сви рамене и въздъхна дълбоко.

— Ти си дама. Ти си нежна и женствена и аз ще се държа като джентълмен, когато съм с теб. Така ще бъде, Сара. Недей да спориш с мен.

— Ти винаги си бил джентълмен с мен — прошепна тя.

— По дяволите, бил съм! — отвърна той. — Ще се променя, Сара. Сега престани да говориш, опитвам се да мисля.

— Нейтън, безпокоеше ли се за мен?

— По дяволите, да, безпокоях се за теб — извика той и тя се усмихна.

— Наистина бих искала да ме целунеш.

Той дори не я погледна, когато отговори:

— Не.

— Защо не?

— Всичко трябва да бъде както трябва, Сара. Какво, за Бога, имаше предвид той?

— Винаги е наред, когато ме целуваш.

— Ще разваля всичко, ако те целуна.

— Говориш несвързано.

— Кажи ми какво се случи с Хенри — нареди той.

Тя въздъхна леко и каза:

— Аз го ударих… там.

Малка усмивка се появи върху намръщеното му лице.

— Спомни ли си как трябва да си свиваш юмрука?

Тя реши да не му отговаря, докато той не я погледне. Мина дълго време, докато той го направи.

Той едва се удържаше да не я прегърне и мислеше, че е спечелил битката със себе си, когато тя му се усмихна и прошепна:

— Знаех, че ще се гордееш с мен. Повечето мъже щяха да са възмутени.

Той грубо я издърпа в скута си и пръстите му започнаха да ровят в косата й.