Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— Халид, време е да се пренастрои таймера на Джейсън — напомни тя.
— Ще оставим това за после — отговори той с груб глас.
Линда погледна Джейсън. Той и отвърна с поглед, изпълнен с примирение.
Оглушен от шума на транспортната шейна, Бен виждаше пред себе си единствено косматия задник на ловеца, пътуващ зад него.
Ловецът се казваше Нобкоби и бе представен от Хари като кръвен брат на Денис. Бе настоял да бъде включен в групата, след като самият Денис не можеше да дойде с тях. Нобкоби щеше да изгуби престиж, ако му откажеха участие в групата. Възприемаше го като задължение към кръвния си брат. Но ако се съдеше по начина, по който Нобкоби се бе притиснал върху шейната си и подскачаше при преминаването над всяка неравност, можеше да се предположи, че съжаляваше, че се бе включил в пътуването независимо от престижа. Другите двама ловци от племето не създаваха впечатлението, че се чувстват по-добре.
Бен присегна и потупа Нобкоби по крака, за да го поуспокои. От допира с него обаче ловецът изпищя от ужас и насмалко не падна от шейната.
— Спокойно, мой човек — изкрещя Бен, опитвайки се да заглуши шума на двигателя и в същото време да изглежда спокоен. Нещо, което е трудна работа, когато крещиш. — Чудесно се справяш. Потрай още малко.
Бен погледна часовника си. Вече пътуваха около час. Ако изчисленията му бяха правилни, щяха да пътуват още около три часа. Трябваше да се озоват горе преди пладне. Нямаше да е зле.
Бен положи чело върху ръката си и затвори очи. Искаше му се равният шум на шейната и равномерното клатушкане да го приспят. Щеше да е хубаво и ловците да се поотпуснат. Помисли си за Нобкоби, оказал се въвлечен в тази история.
Без дори да отваря очи, Бен си представи Нобкоби, чувстващ се като удавник сред морски вълни. Роденият от въображението му Нобкоби обаче се извърна към него и го заговори.
— Аз мога да се движа почти толкова бързо със собствените си крака. Това… това е направо лудешко.
— Ти можеш, но ние не можем — отговори Бен. — Не сме толкова дребни като вас.
— Това е ужасно.
— Престани да се оплакваш — помоли го Бен. Нобкоби внезапно го погледна и разтвори широко очи. Толкова широко, че сякаш напълно побеляха.
— Та ти наистина си хери-хути!
В разговора внезапно се включи още един глас. Познат глас.
— Добре се справяш, Бени. Добре се учиш — каза гласът на Моамба и започна да заглъхва.
— Почакай… Кой се обади? — Бен отвори широко очи и видя, че Нобкоби продължава да го гледа.
— Хери-хути — каза Нобкоби и се извърна.
Бен се замисли за случилото се. Бе успял. Така, както Моамба бе успял да установи контакт с него, той установи такъв контакт с Нобкоби. Дори главата леко го заболя от този безмълвен разговор. Как бе успял да постигне това така лесно? Никога преди не бе притежавал подобно умение.
Отново се разнесе безплътният глас на Моамба.
— Ловците са свикнали да слушат думите на хери-хути. Мозъците им са така обучени, че да приемат нашите мисли. Вашите хора не могат това. — Гласът на Моамба отново заглъхна.
Ужас, помисли си Бен. Много ми дойде. Нали не на Моамба щеше да се наложи да измъква статуетката от касата на Блейкли?
В този момент шумът на двигателя се промени. Хари намаляваше скоростта.
— Какво става? — извика Бен.
— Наближаваме средата на пътя.
— Защо трябва да спираме? — попита Бен, като погледна часовника си. Бе изминал още един час.
— Защото двигателят трябва да изстине. Нагорещил се е до червено. Когато го монтирах, търсех скорост. Не съм го правил да мъкне товари. Все едно да се опиташ да влачиш ТИР със спортна кола.
Влакът внезапно се измъкна от тунела и се озова в пещера с размерите на гараж за два автомобила. На отсрещната стена се виждаше входа на друг тунел.
— Това пък какво е? — попита Бен, като се изтърколи от шейната си. При изправянето си изстена. След това свали раницата си.
Хари, застанал на няколко метра от него, раздвижваше вратните си мускули.
— Моамба ми каза, че по средата на пътя има място за почивка на поклонниците. Реших, че тук можем да се поразкършим, да се изпикаем и да оставим двигателят да изстине.
Нобкоби и другите двама ловци вече бяха напуснали шейните си и се бяха отдалечили на максимално възможното разстояние от влака. Бяха подели оживен разговор. От жестовете им по посока на устройството дори и без превод личеше, че не го одобряват.
— Бензинът ще стигне ли? — обърна се Бен към Хари.
— Ще стигне. Не се безпокой.
— Колко време ще му трябва на двигателя, за да се охлади?