Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Съществуваше още една причина да се радват на пушека. Досега нито един-единствен хищник не бе препречил пътя им. Линда каза, че вероятно пушекът действа на хищниците като репелент, и Халид мълчаливо се съгласи. При това на лицето му неизвестно защо се изписа тревога и той ускори темпото.
Линда се раздвижи и намести кърпата върху носа си. Светлината на фенерчето на каската и пробиваше мрака пред тях. Халид бе спрял на няколко метра напред и наблюдаваше нещо, намиращо се на пода. Бе стиснал Джейсън за ръката. Какво бе това?
— Ела насам — каза и Джейсън.
Тя се доближи плътно до него и видя какво бе привлякло вниманието на Халид. В центъра на тунела бе разположена петдесетсантиметрова метална кутия, от която излизаха дебели кабели, изчезващи в мрака. Върху кутията бе разположен мрежест овал, наподобяващ миниатюрна сателитна антена.
— Какво е това? — попита тя.
— Това е една от тези специални радиостанции на доктор… на доктор Блейкли — поясни момчето. Изговарянето на името на убития човек го бе смутило. — Тези кабели би трябвало да ни отведат до базата.
— Значи успяхме — зарадва се Линда. — Значи стигнахме.
Халид продължи да върви по тунела, като следваше кабелите.
— Линда — каза Джейсън, като стисна ръката и. — Линда, той няма да ме пусне.
— Ще те пусне, Джейсън. След като вече престанеш да си му нужен като заложник, ще те пусне.
Момчето помълча известно време, преди да продължи.
— Когато стигнем до базата… — гласът му се разтрепери.
— Какво, Джейсън?
— Когато стигнем до базата, ако можеш да избягаш, направи го. Не мисли за мен.
— Няма да те оставя на него — прошепна тя, като спря за миг. — Уверявам те, че ще излезем от положението.
— Той така или иначе е решил да ме убие. Това ми е ясно.
— Джейсън… миличък… Няма да му позволя…
— Изписано му е на лицето — прекъсна я Джейсън. — Гледа ме така, сякаш вече не съществувам. Сякаш вече съм мъртъв.
Линда коленичи и закри лицето му с ръце.
— Обещавам ти, че ще се спасим. И двамата.
Джейсън поклати глава и отмести ръцете и.
— Той е решил да ме убие — повтори и продължи напред.
Тя видя как гърбът му изчезна зад един завой. Дявол да го вземе. Като се изправи на крака, тя го последва. Бе изпълнена с решимост да не позволи на този звяр да стори зло на Джейсън. Настигна момчето и го прегърна през рамо. Двамата не си казаха нищо, докато продължиха да вървят по стъпките на Халид и да следват виещия се кабел.
След още трийсетина минути в тунела се появи светлина. Джейсън я погледна. Тя изключи лампата на каската си и констатира, че повече няма нужда от нея. След като минаха през още един завой, видяха лампи, прикрепени към стените.
Все още светеха! Значи генераторите продължаваха да работят. От разказа на Джейсън бе останала с предположението, че базата е разрушена и потънала в мрак. Може би тя вече бе освободена. Може би вече бяха изпратили подкрепления.
Като продължи по осветената част, тя видя, че Халид бе достигнал изхода на тунела и бе спрял.
— Базата Алфа — каза, без да я поглежда.
Тя с бързи крачки го отмина. Пое си дъх, изпълнена с надежда. Погледна, и сърцето и се сви. Изходът на тунела се намираше на западната страна на пещерата, над малко възвишение. Цялата пещера се разстилаше пред краката и. На около километър и половина се намираше самата база.
Или по-точно това, което бе останало от нея. Базата бе превърната в развалини. Тук-там продължаваха да блещукат светлини, но повечето осветителни стълбове бяха съборени. Малкото оцелели сгради бяха обезобразени от пожари и взривове, а няколко петна с червено сияние навеждаха на мисълта, че някои пожари все още не бяха потушени. Над базата се бе образувала пелена от мръсни облаци, които сякаш се опитваха да прикрият опустошенията. Дори от това разстояние можеха да се забележат човешки тела, разхвърляни като парцалени кукли по пустите улици между разрушените сгради. И което бе най-лошо, нищо, абсолютно нищо не се движеше. Базата бе мъртва.
Линда се опита да попречи на Джейсън да види тази гледка, но той се шмугна покрай нея и втренчи поглед в развалините.
— Асансьорът е изправен — каза Халид. — Можем да продължим.
Джейсън стисна Линда за ръката. Тя обърна изпълнените си със сълзи очи от пепелищата към него. Той бе повдигнал ризата си и и сочеше светещия дисплей на токата. Върху него светеше числото трийсет. Оставаха трийсет минути до избухването на пластичния взрив.