![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Черните трябва да се държат изкъсо — съгласи се Джо Франк.
— Там е истината. А ако тоя Хейли се откачи, няма спокойствие за нас. Всеки негър в тоя край ще грабне пистолета и ще тръгне да безчинства.
— За това пък не съм се замислял — съгласи се Джо Франк.
— Надявам се, че ще постъпиш разумно. Дано те изберат в този състав. Имаме нужда от хора с ум в главата.
— Чудно защо са се спрели на мен.
— Разбрах, че били приготвили сто и петдесет призовки. Очакват да се явят около стотина души.
— Че какви са моите шансове тогава?
— Едно на сто — каза Лила.
— Още по-добре за мен. Нямам време да се занимавам с такива неща, я виж колко земя ме чака.
— Имаме нужда от теб там — каза Тиърс.
Разговорът се насочи към местната политика и новия съветник, който гледал през пръсти на пътищата. За Перимънови тъмнината означаваше, че е време за лягане. Тиърс им пожела „лека нощ“ и си тръгна. Вкъщи седна на кухненската маса с чаша кафе и отново прегледа списъка на съдебните заседатели. Приятелят му Руфъс щеше да се гордее с него. Шест имена бяха отбелязани на списъка на Уил и той бе говорил и с шестимата. И до всяко име добавяше по едно „готово“. От тия шестимата щяха да излязат добри съдебни заседатели, хора, на които Руфъс можеше да разчита, за да се спази законът и редът в окръг Форд. Двама се показаха несговорчиви в началото, но техният добър и верен приятел Уил Тиърс им бе обяснил как стоят нещата и сега те бяха готови да гласуват за осъждане.
Руфъс наистина щеше да се гордее е него. Пък и му бе обещал, че младият Джейсън Тиърс, негов племенник, въобще няма защо да се страхува, че ще бъде осъден по онези обвинения за наркотици.
Джейк посегна към мазните свински пържоли и зеления фасул; срещу него седеше Елън, а Лусиен беше начело на масата. Без да обръща никакво внимание на храната, той почукваше по масата с чашата си, прелистваше списъка на съдебните заседатели и коментираше. Беше по-пиян от обикновено. Повечето имена му бяха непознати, но това не пречеше да говори и за тях. Елън се забавляваше и непрекъснато намигаше на шефа си.
Лусиен изпусна листа и удари с вилица по чинията си.
— Сали! — викна той, после се обърна към Елън: — Знаеш ли колко членове на Американския съюз за граждански свободи има в окръг Форд?
— Най-малко осемдесет процента от населението.
— Един-единствен. Аз. Аз бях първият в историята му и очевидно последният. Хората тук са глупаци, Роу Арк. Те не зачитат гражданските свободи. Това е една банда от десни, първични, консервативни фанатици републиканци като нашия приятел Джейк.
— Не е вярно. Веднъж седмично се храня при Клод — каза Джейк.
— Е, и това прави ли те прогресивен?
— Прави ме радикал.
— Аз пък смятам, че ти си републиканец.
— Виж какво, Лусиен, можеш да говориш каквото си искаш за жена ми, за майка ми или за прадедите ми, но не ме наричай републиканец.
— Приличаш на републиканец — каза Елън.
— Да не би тоя да прилича на демократ? — попита Джейк, сочейки Лусиен.
— Разбира се. Още щом го зърнах, и разбрах, че е демократ.
— Е, тогава аз съм републиканец.
— Видя ли! Видя ли! — закрещя Лусиен, изпусна чашата си на пода и тя стана на парчета. — Сали!… Роу Арк, познай кой беше третият бял в Мисисипи, който се записа в Националната асоциация за защита на цветнокожите.
— Руфъс Бъкли — каза Джейк.
— Аз. Лусиен Уилбанкс. Записах се през шейсет и седма. Белите помислиха, че съм се побъркал.
— Представяш ли си? — каза Джейк.
— Разбира се, чернокожите, или саждите, както им викахме тогава, също решиха, че съм се побъркал. Всички ме мислеха за луд в онези дни, да ги вземат дяволите.
— А някой оттогава да си е променил мнението? — попита Джейк.
— Затваряй си устата, републиканецо! Роу Арк, защо не се преместиш в Клантън и да основем една адвокатска кантора, която да се занимава само с дела на Съюза за граждански свободи? По дяволите, я докарай стареца си от Бостън и ще го направим съдружник.
— Защо не отидеш ти в Бостън? — попита Джейк.
— А ти защо не отидеш по дяволите?
— Как ще я наречем? — попита Елън.