![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Оттам цент не съм видяла.
— Колко ти трябват?
— Най-малко петстотин, за да насмогна. За другия месец просто не знам. Тогава ще му мисля.
Деветстотин минус петстотин, само четиристотин оставаха за Джейк, и то за дело за убийство. Сигурно това беше рекорд. Четиристотин долара! Хрумна му една идея.
— Можеш ли да дойдеш тук в два следобед?
— Трябва да взема и децата.
— Няма значение. Чакам те в два.
— Ще дойда.
Той затвори и бързо прелисти телефонния указател за номера на преподобния Оли Ейджи. Откри го в църквата. Помоли го да обсъдят делото „Хейли“ и неговите собствени показания. Каза, че преподобният ще бъде важен свидетел. Ейджи обеща да дойде в два.
Домочадието на Хейли пристигна първо и Джейк ги нареди да седнат около заседателната маса. Децата помнеха стаята от пресконференцията и гледаха със страхопочитание дългата маса, въртящите се столове и внушителните рафтове с томове. Когато преподобният пристигна, той прегърна Гуен и се спря при всяко от децата, а най-дълго при Тоня.
— Ще бъда кратък, отче — започна Джейк. — Има някои неща, които трябва да обсъдим. От няколко седмици ти и другите чернокожи пастори от окръга събирате пари за семейството на Карл Лий. Свършихте наистина едно добро дело. Мисля, че бяха над шест хиляди, нали? Не ми е ясно къде са парите, пък и не е моя работа. Вие ги предложихте на адвокатите от Асоциацията, за да защитават Карл Лий, но както и двамата знаем, те няма да се ангажират с делото. Аз съм негов адвокат, единственият му адвокат, и до този момент не са ми предлагани никакви пари. А и не очаквам нищо. Очевидно вие изобщо не се интересувате каква ще бъде защитата. Дотук добре. Но това, което наистина ме тревожи, преподобни, е, че семейство Хейли не е получило нито един, повтарям, нито един долар. Така ли е, Гуен?
Безизразното й изражение премина в изумление, после в недоверчивост и накрая в гняв.
— Шест хиляди! — повтори тя и впи поглед в пастора.
— Над шест хиляди според последния отчет — поясни Джейк. — Парите си лежат в някоя банка, а Карл Лий стои в ареста, Гуен не работи, сметките не са платени, приятелите хранят семейството, а ипотеката ще бъде просрочена след няколко дни. А сега, преподобни, кажете, какви са плановете ви за тези пари?
— Това не е ваша работа — отвърна Ейджи с мазен глас и се усмихна.
— Но пък е моя! — каза високо Гуен. — Ти си използвал името ми и името на семейството ми, когато си ги събирал, така ли е, отче? Чух го с ушите си. Заяви го пред цялата църква — тези дарения от сърцето, както ти им викаше, били за моето семейство. Помислих, че си похарчил парите за адвокатски такси и каквото там трябва. Днес пък научавам, че си ги мушнал в банката. Сигурно си намислил да си ги пазиш там.
— Чакай малко, Гуен — не трепна Ейджи. — Ние решихме, че е най-добре парите да се похарчат за Карл Лий. Той ги отказа, когато не пожела да наеме адвокатите на Асоциацията. Затова попитах мистър Райнфелд какво да правим с тях. Той ми каза да ги оставим в банката, защото ще трябват на Карл Лий за обжалването.
Джейк отвърна глава настрани и стисна зъби. Понечи да изругае тоя тъп глупак, но схвана, че Ейджи не разбира това, което говори, и прехапа устни.
— Съвсем се обърках — каза Гуен.
— Много просто е — каза преподобният с любезна усмивка. — Мистър Райнфелд каза, че Карл Лий ще бъде осъден, защото не го е наел. После ще трябва да обжалваме, нали така? А щом Джейк загуби тук делото, ти и Карл Лий ще търсите друг адвокат, разбира се, за да му спаси живота. Тогава ще имаме нужда от помощта на Райнфелд и от пари. Виждаш, че всичко е за Карл Лий.
Джейк поклати глава и изруга наум. И то повече Райнфелд, отколкото Ейджи. Очите на Гуен се насълзиха и тя стисна юмруци.
— Нищо не разбирам от това и не искам да разбирам. Знам само, че ми дотегна да прося храна, дотегна ми да завися от други хора, дотегна ми от тревоги, че ще загубя къщата.
Ейджи я изгледа тъжно.
— Разбирам те, Гуен, но…
— Ако имаш шест хиляди от нашите пари в банката, правиш много лошо, че не ни ги даваш. Ние имаме достатъчно разум да ги похарчим за полезни неща.
— Но те са за Карл Лий — каза преподобният.
— Добре — намеси се Джейк. — Питал ли си Карл Лий как желае да се използват?
Гадната усмивчица изчезна от лицето на Ейджи и той се завъртя на стола.
— Карл Лий знае какво правим — рече той не много убедително.
— Благодаря. Не те питам за това. Чуй ме внимателно. Питал ли си го как иска да се използват парите?
— Мисля, че са го обсъждали с него — излъга Ейджи.
— Сега ще разберем — каза Джейк. Изправи се и се запъти към вратата, която водеше за съседната стаичка. Преподобният наблюдаваше нервно, почти изпаднал в паника. Джейк отвори вратата и кимна. Неочаквано оттам влязоха Карл Лий и Ози. Децата се развикаха и хукнаха към баща си. Ейджи изглеждаше съкрушен.