Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Джейк пусна списъка и разтърка очи. Беше почти убеден, че е истина, но не искаше да повярва.
— Е, и? — продължи Хари Рекс.
— Беше включен в състава и аз докарах най-голямата сума в присъда, която някога е определяна в окръг Форд. Още държи рекорда.
— За делото „Стъбълфийлд“ ли става дума? — попита невярващо Джейк.
— Точно така, момчето ми. Стъбълфийлд срещу компанията „Норт Тексас Пайплайн“. Септември седемдесет и четвърта. Осемстотин хиляди долара. Обжалвано и потвърдено от Върховния съд.
— Плати ли му? — попита Хари Рекс.
Лусиен отпи дълга глътка и млясна с устни.
— Осемдесет хиляди в брой, в стодоларови банкноти — рече гордо той. — Построи си нова къща, после й драсна клечката.
— А какъв беше твоят дял? — попита Аткавидж.
— Четирийсет процента, минус осемдесет хилядарки.
В стаята цареше тишина и всички освен Лусиен пресмятаха.
— Брееей! — измърмори Аткавидж.
— Шегуваш се, нали, Лусиен? — попита Джейк нерешително.
— Знаеш, че говоря сериозно, Джейк. Знаеш, че лъжа по принуда, но никога за такива неща. Говоря ви истината и продължавам да твърдя, че тоя може да се купи.
— За колко? — попита Хари Рекс.
— Тая няма да стане! — заяви Джейк.
— Може и да стигнат пет бона.
— Тая няма да стане!
Настъпи мълчание и всички гледаха към Джейк, за да се уверят, че той не се интересува от Клайд Сискоу, а когато това стана ясно, хванаха чашите и зачакаха следващото име. Към десет и половина Джейк си позволи първата бира, след час от стека нямаше и помен, а оставаха още четирийсет имена. Лусиен се довлече до балкона — чернокожите продължаваха да обикалят със свещи около съда.
— Джейк, за какво кисне онова ченге в колата си пред моята кантора? — попита той.
— Той ми е телохранител.
— Как се казва?
— Незбит.
— Буден ли е?
— Сигурно не.
Лусиен се надвеси над перилата.
— Хей, Незбит! — ревна той.
— Да, какво има? — отвори вратата на патрулната кола полицаят.
— Джейк иска да прескочиш до магазина отсреща и да ни донесеш по някоя бира. Бил много жаден. Ето ти двайсетачка. Вземи един кашон.
— Нямам право да купувам алкохол, когато съм на смяна — възпротиви се Незбит.
— Откога пък е това? — Лусиен се засмя на собствените си думи.
— Нямам право.
— Тя не е за теб, Незбит. Тя е за мистър Бриганс и той умира от жажда. Току-що се обади на шерифа, така че всичко е наред.
— Кой се е обадил на шерифа?
— Мистър Бриганс — излъга Лусиен. — Шерифът му казал, че не дава пет пари дали ще отидеш, щом като не пиеш.
Незбит сви рамене, явно успокоен. Лусиен му пусна банкнотата от балкона. След няколко минути Незбит се върна с кашона, от който липсваше една бира — беше поставена отворена върху радара. Лусиен накара Аткавидж да донесе бирата и раздаде първите шест.
След час списъкът бе прегледан докрай и веселбата приключи. Незбит натовари Хари Рекс, Лусиен и Аткавидж в патрулната кола и ги закара вкъщи. Джейк и неговата сътрудничка седнаха на балкона и наблюдаваха как свещите блещукат и бавно се движат около съда. В западния край на площада бяха паркирани коли и неколцина чернокожи бяха насядали до тях на пейките, очаквайки своя ред да понесат свещите.
— Свършихме добра работа — рече тихо Джейк, взирайки се в хората и светлинките под себе си. — Само двайсет души от всичките сто и петдесет останаха без никакви данни.
— Сега какво следва?
— Ще се опитам да намеря по нещо и за тия двайсет, после ще попълним по едно картонче за всеки съдебен заседател. До понеделник ще ги познаваме като роднини.
Незбит се върна на площада и го обиколи два пъти, наблюдавайки чернокожите. Паркира между сааба и беемвето.
— Делото „Макнотън“ е шедьовър. Нашият психиатър, доктор Бас, ще пристигне утре и искам да прегледаш с него досието на този процес. Най-подробно трябва да подготвиш въпросите, на които Бас ще отговаря, и да ги обсъдиш с него. Той ме безпокои. Не го познавам, разчитам на препоръката на Лусиен. Но ти проучи всичко за миналото му. Свържи се по телефона с когото е необходимо. Провери дали има някакви проблеми в Щатската медицинска асоциация. Той е основна фигура в делото и не желая никакви изненади.
— Разбрано, шефе.
— Слушай какво ще ти кажа, Роу Арк. — Джейк довърши последната си бира. — Нашият град е много малък. Жена ми замина преди пет дни и съм сигурен, че скоро ще се разчуе за теб. Ти се набиваш на очи. Хората умират да говорят, така че бъди дискретна. Стой в кантората, върши си работата и ако някой полюбопитства — заместваш Етъл.