Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

След няколко струи през дупката един пикап отби по дългата чакълеста алея на Перимънови. Спря до моравата отпред и отвътре се подаде познато лице. Беше Уил Тиърс, бивш председател на борда на съветниците в окръг Форд. Уил бе служил в своя район двайсет и четири години, шест последователни мандата, но бе пропаднал на последните избори през осемдесет и трета със седем гласа. Перимънови винаги бяха гласували за Тиърс, защото той се грижеше за тях, снабдявайки ги от време на време с камион чакъл или дренажни тръби за алеята.

— Здравей, Уил — поздрави го Джо Франк, когато бившият съветник прекоси моравата и се качи по стълбата.

— Здравей. — Ръкуваха се и седнаха на верандата.

— Ще ми дадеш ли къс тютюн? — попита Тиърс.

— Разбира се. Какво те носи насам?

— Просто минавах. Сетих се за чая с лед на Лила и ожаднях. Отдавна не сме се виждали.

Седяха и бъбреха, дъвчеха и плюеха, и пиеха чай с лед, докато се стъмни и дойде времето на комарите. Говореха най-вече за сушата — беше най-тежката от десет години насам. Капка не бе капнала от средата на юни. И ако продължаваше все така, с памука беше свършено. Фасулът щеше да стане криво-ляво, но фермерите се тревожеха за памука.

— Абе, Джо Франк, чувам, че си бил получил от ония призовки за съдебни заседатели на делото, дето ще се гледа идната седмица.

— Да бе, тъй стана. Кой ти каза?

— Не си спомням. Споменаха го някъде.

— Не знаех, че се е разчуло.

— Сигурно някой се е изпуснал, като бях в Клантън днес. Имах работа в съда. Там ще съм го чул. Май ще е за делото на оня негър.

— И аз тъй си помислих.

— Абе на теб как ти се вижда тоя негър, дето извадил автомат и очистил две момчета?

— Аз не го обвинявам — намеси се Лила.

— Не го обвиняваш, ама не може всеки да раздава правосъдие както му скимне — обясни Джо Франк на жена си. — За това си има съд.

— Да ти кажа кое не ми се нрави — рече Тиърс. — Ей тия приказки за някаква си там невменяемост. Имали намерение да твърдят, че черният бил луд, и да го отърват по тоя параграф. Като оня, дето стреля по Рейгън. Туй си е направо нечестно. Пълна лъжа. Черният си наумил да убие момчетата, седнал си там и ги причакал. Това си е чиста проба убийство.

— Ами ако беше дъщеря ти бе, Уил? — запита Лила.

— Щях да оставя съдът да реши. Когато ние по нашия край хванем някой, дето изнасилва, особено ако е негър, обикновено го пращаме в затвора. Парчман е пълен с такива, дето няма да видят слънцето повече. Тук да не им е Ню Йорк, Калифорния или някое друго шантаво място, където престъпниците се шляят на свобода. Ние си имаме чудесна система, а съдията Нуз не си поплюва с тежките присъди. Оставяме съдът да решава. Къде ще ни отиде системата, ако позволим на разни, особено пък негри, да раздават правосъдие? Ей туй ме плаши мен. Я си представете, че тоя, черния, го пуснат и тръгне по улицата като свободен човек. Всички в окръга ще научат и негрите ще се развилнеят. И всеки път, щом някой се опъне на черен, оня ще го очиства, пък после ще разправя, че бил луд, и ще се опитва да се измъкне. Това е опасното при сегашното дело.