![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
След няколко неловки мига на прегръдки и целувки Джейк пристъпи към екзекуцията.
— Преподобни, защо не попиташ Карл Лий как иска да се използват неговите шест хиляди долара?
— Те не са само негови.
— Но не са и само твои — сряза го Ози.
Карл Лий свали Тоня от коляното си и се приближи към стола, където седеше Ейджи.
— Нека не го усукваме, отче, така че да не ти е трудно да го разбереш. Ти си събрал тези пари от мое име, да се подпомогне семейството ми. Събрал си ги от чернокожите в този окръг, и то с обещание, че са за мен и близките ми. А всъщност си ги излъгал. Събирал си пари, за да направиш впечатление на Асоциацията, не за да помогнеш на семейството ми. Излъга в църквата, излъга във вестниците, навсякъде лъжеш.
Ейджи се огледа и забеляза, че всички, дори и децата, са забили поглед в него и бавно поклащат глави. Карл Лий сложи крак на стола на Ейджи и се наведе към него.
— Ако не ни дадеш парите, ще кажа на всеки негър, когото познавам, че си един лъжлив негодник. Ще се обадя на всеки човек от твоята църква, а аз съм един от тях, не си забравил, нали, и ще им кажа, че не сме получили нито цент от теб. А когато ги изредя всичките, в неделя сутрин няма да събереш и два долара. Ще се простиш с лъскавите си кадилаци и лъскавите костюми. Ще си загубиш дори и църквата, защото ще ги накарам да не стъпят повече там.
— Свърши ли? — попита Ейджи. — Ако си свършил, ще ти кажа само, че съм наскърбен. Много тежко съм наскърбен, че ти и Гуен мислите така.
— Така мислим и пет пари не давам колко си наскърбен.
Ози пристъпи напред.
— Аз също смятам така, отче, не си постъпил правилно и ти го знаеш.
— Ози, толкова ми е мъчно да го чуя от теб. Страшно ми е мъчно.
— Слушай, нека ти кажа от кое ще ти стане още по-мъчно. Следващата неделя аз и Карл Лий ще дойдем в църквата. Ще го измъкна тайно от затвора и ще направим една малка обиколка. Тъкмо когато си вече готов за проповедта, ще влезем през предната врата, ще тръгнем по пътеката и ще се качим на амвона. Ако ми се изпречиш на пътя, веднага ти слагам белезниците. Карл Лий ще изкара проповедта. Ще разкаже на хората вътре, че парите, които така щедро са дарявали досега, не са излизали от джоба ти, че Гуен и децата ще бъдат изхвърлени от къщата, защото ти си играеш някаква голяма игра с Асоциацията. Ще им разкаже как си ги излъгал. Ще държи проповед около час. А когато свърши, аз ще допълня няколко думи. Ще им разправя какъв измамник и крадец си бил. Ще им разкажа как едно време купи краден линкълн от Мемфис за сто долара и едва отърва присъдата. Ще им обясня за процентите от погребалното бюро. Ще им съобщя как преди две години щяха да те подведат под наказателна отговорност в Джаксън, но аз те отървах. И накрая, преподобни, ще им разкажа…
— Недей, Ози — замоли се Ейджи.
— Ще им разкажа за една мръсна историйка, за която знаем само ти, аз и една жена със съмнителна репутация.
— Кога искате парите?
— Кога можеш да ги изтеглиш? — попита Карл Лий.
— Веднага.
Джейк и Ози оставиха семейство Хейли насаме и се качиха в големия кабинет, където Елън се бе заровила в юридическите томове. Джейк запозна Ози с новата си помощничка и тримата насядаха около голямото писалище.
— Как са моите приятелчета? — попита Джейк.
— Ония с динамита ли? Бързичко се възстановяват. Ще ги държим в болницата, докато свърши процесът. Сложихме секретна брава на вратата и един от моите хора седи в коридора. Никъде не могат да мръднат.
— Кой е тарторът?
— Още не знам. Не са готови отпечатъците. Може и да не отговарят на никои от тукашните. Оня не продумва.
— Другият местен ли е? — попита Елън.
— Да. Теръл Грист. Иска да завежда дело, защото бил наранен по време на арестуването. Представяте ли си?
— Не мога да повярвам, че не се е разчуло досега — каза Джейк.
— И аз. Е, Грист и мистър Х не говорят. Моите хора също си затварят устата. Оставате ти и твоята помощничка.
— И Лусиен, но аз не съм му казвал.
— Така и очаквах.
— Кога ще се занимаеш с тях?
— След процеса ще ги тикнем в ареста и ще се заема с книжата, за да ги подведем под отговорност. От нас зависи.
— Как е Бъд? — попита Джейк.
— Отбих се тази сутрин, за да видя другите двама, и слязох долу при Етъл. Все още е в критично състояние. Няма промяна.
— Подозираш ли някого?
— Сигурно е Кланът. Били облечени в бели роби. Съвпада. Първо горящият кръст в твоя двор, после динамитът, сега Бъд. Плюс заплахите за убийство. Мисля, че са те. Освен това имаме и един информатор.