![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Ейджи и останалите редовни, временни, пенсионирани и бъдещи пастори от три окръга се понесоха през тълпата черни крещящи лица и си проправиха път към подиума. Виковете и скандиранията ехтяха по площада, по страничните улици и задрямалите жилищни квартали, та чак до края на града. Хиляди чернокожи развяваха плакати. Преподобният Ейджи пое ритъма на тълпата и затанцува по малкия подиум. Останалите пастори пляскаха с ръце. Ейджи се държеше като истински диригент. Беше направо забележителен.
— Свобода за Карл Лий!
— Свобода за Карл Лий!
Петнайсет минути Ейджи настървява множеството, докато го превърна в полудяла, единна тълпа. След това с чувствителното си ухо долови първите признаци на умора, застана пред микрофоните и помоли за тишина. Запъхтените потни лица продължаваха да крещят, но вече губеха мощ. Възгласите за свобода скоро секнаха. Ейджи помоли да направят място на репортерите, за да вършат своята работа. Помоли за тишина, за да достигне молитвата им до господа бога. Преподобният Рузвелт отправи към господ бог едно вълнуващо, звучно и сладкодумно религиозно излияние, което изтръгна сълзи от очите на мнозина.
Когато най-после стигна до „Амин“, едра негърка с лъскава червена перука изскочи пред микрофоните и отвори уста. Първите строфи на „Ние ще победим“ потекоха като дълбока, пълноводна река от божествени звуци. Пасторите зад нея мигновено сплетоха ръце и се залюляха. Две хиляди гласа се сляха в омайваща хармония. Тъжното, изпълнено с копнеж песнопение се понесе над градеца.
Когато свършиха, някой извика „Свобода за Карл Лий!“ и взриви нов ураган от скандирания. Ейджи пак успя да ги укроти и пристъпи към микрофоните. Извади от джоба си лист и започна своята проповед.
Както се и очакваше, Лусиен пристигна по-късно. Вече беше на градус. Носеше една бутилка и предложи на Джейк, Аткавидж и Хари Рекс да си пийнат, но всички отказаха.
— Сега е девет без петнайсет, Лусиен — каза Джейк. — Чакаме те почти цял час.
— Да не би да ми плащат да това?
— Не, но те помолих да бъдеш тук точно в осем.
— И да не нося бутилка. А пък аз ти обясних, че това е моя кантора, построена от дядо ми, дадена ти е под наем, и то крайно благоприятен наем, бих добавил, така че ще идвам и ще си отивам когато аз си реша, с бутилка или без нея.
— Хайде да оставим това. Ти…
— Какво са си наумили ония черните от другата страна на улицата, дето висят покрай съда цяла нощ?
— Викат му бдение — обясни Хари Рекс. — Дали са обет да — обикалят около съда със запалени свещи, докато освободят техния човек.
— Значи ще бъде нечувано дълго бдение. Тия бедни хорица могат да обикалят там до смъртта си. Може да се окаже я дванайсет, я петнайсетгодишно бдение. Може и рекорд да поставят. Ще си изпоопърлят задниците с тия свещи. Добър вечер, Роу Арк.
Елън седеше до бюрото под портрета на Уилям Фокнър и разглеждаше нашарения списък на съдебните заседатели. Кимна и се усмихна на Лусиен.
— Роу Арк — поде Лусиен, — изпълнен съм от глава до пети с уважение към теб. Приемам те като равна. Вярвам в правото ти да получаваш равно възнаграждение за еднакво свършена работа. Вярвам в правото ти сама да решиш дали да родиш дете, или да абортираш. Вярвам във всичките тия дивотии. Ти си жена, но полът не ти дава някакви особени привилегии. Към теб трябва да се отнасят както към мъжете. — Лусиен бръкна в джоба си и извади няколко банкноти. — И тъй като си юридически сътрудник, значи безполово за мен същество, мисля, че ти ще си тази, която ще иде да купи един кашон студена бира.
— Няма да стане, Лусиен — каза Джейк.
— Затваряй си устата.
— Готово, Лусиен — надигна се от стола си Елън. — Само че аз ще я платя.
Тя излезе. Джейк поклати глава, ядосан на Лусиен.
— Толкова работа ни чака тая нощ.
Хари Рекс се отказа от въздържателството и си наля малко уиски в чашата за кафе.
— Нека да не се напиваме — помоли Джейк. — Толкова работа има.
— Аз работя по-добре, когато съм пил — каза Лусиен.
— И аз — каза Хари Рекс.
— Може пък да измъдрим нещо интересно — обади се Аткавидж.
Джейк вдигна крака на бюрото си и захапа пурата.
— Добре, първото, което искам да решим, е как би изглеждал съвършеният според от нас съдебен заседател.
— Трябва да е черен — каза Лусиен.
— Черен като катран — додаде Хари Рекс.
— Съгласен съм — отвърна Джейк. — Само че няма да имаме тази възможност. Бъкли ще намери начин да разкара чернокожите. Всички го знаем. Трябва да насочим цялото си внимание към белите.