Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Джон Тейт Астън.

— Той умря — каза Лусиен.

— Какво?

— Казах, че умря. Още преди три години.

— Тогава защо е в списъка? — попита Аткавидж, единственият, който не бе адвокат.

— Не актуализират регистрационните списъци — обясни Хари Рекс, надигайки чашата си. — Някои умират, други се преселват и е невъзможно непрекъснато да се нанасят поправки. Издали са сто и петдесет призовки, очаква се да се отзоват сто-сто и двайсет души. Останалите са починали или са се преселили.

— Карълайн Бакстър. Ози каза, че била чернокожа. — Джейк прелисти бележките си. — Работи в завода за карбуратори в Карауей.

— Вземай я — рече Лусиен.

— Бих искал — отвърна Джейк.

Елън се върна с бирите, стовари ги в скута на Лусиен и откъсна една кутия от шестте в опаковката. Отвори я и се върна на мястото си до бюрото. Джейк се отказа от бирата, но Аткавидж реши, че е жаден.

— Джо Кит Шепърд.

— Тоя ми прилича на бял — рече Лусиен.

— Дел Пери казва, че едно време имал дюкянче за стръв край езерото. Сигурно никой не го познава — добави Джейк.

— Не го знам, но се обзалагам, че е бял. И мрази негрите — каза Лусиен. — Виж му само името. Бих го зачеркнал.

— Нямаш ли им адресите, годините, какво работят, най-важното, което трябва да се знае за тях? — попита Аткавидж.

— Не е позволено до деня на процеса. В понеделник всеки бъдещ съдебен заседател попълва въпросник в съдебната зала. Дотогава те са само имена.

— Какви точно съдебни заседатели търсим, Джейк? — попита Елън.

— Млади или на средна възраст, мъже, женени. Предпочитам да няма над петдесетте.

— Защо? — попита Лусиен свадливо.

— По-младите бели са по-толерантни към чернокожите.

— Като Коб и Уилард.

— Повечето възрастни винаги са мразили негрите, но по-младото поколение възприема идеята за единно общество. По-малко фанатизъм — това е правилото при младите.

— Съгласен съм — каза Хари Рекс. — Аз бих се въздържал от жени и бели консерватори.

— Това е и моят замисъл.

— Мисля, че грешите — каза Лусиен. — Жените проявяват повече състрадание. Вижте Роу Арк. Изпитва състрадание към всички. Така ли е, Роу Арк?

— Правилно, Лусиен.

— Съчувства на престъпници, похитители на малолетни, атеисти, незаконни емигранти, педерасти. Нали, Роу Арк?

— Така е, Лусиен.

— В този момент тя и аз сме единствените членове на Съюза за граждански права в окръг Форд, Мисисипи.

— Клайд Сискоу — каза високо Джейк, за да смени темата.

— Този може да бъде купен — заяви самодоволно Лусиен.

— Какво искаш да кажеш с това „Може да бъде купен“? — попита Джейк.

— Това, което казах. Може да бъде купен.

— Откъде знаеш? — попита Хари Рекс.

— Абе ти занасяш ли ме? Името му е Сискоу. Най-голямата банда мошеници в източната част на окръга. Всички живеят около общината Мейс. Професионални крадци. Издържат се само от застраховки. На всеки три години си подпалват къщите. Никога ли не си ги чувал? — Той крещеше на Хари Рекс.

— Не съм. Откъде знаеш, че може да бъде купен?

— Защото веднъж вече съм го купувал. Преди десет години, за едно гражданско дело. Беше в списъка на съдебните заседатели и аз му подхвърлих, че ще получи десет процента от присъдената сума. Тутакси клъвна.