Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бо се засмя.
— Не бъди толкова строг към себе си, татко. Ти имаш с мама отношения, каквито малцина мъже поддържат дори с любовниците си.
— Да, но и тя е по-добра от всяка любовница.
Бо сви устни в опит да прикрие усмивката си. Сега, когато самият той бе вече женен, с още по-голямо удоволствие се шегуваше с баща си.
— Кажи ми, татко, нима мъж на твоята възраст все още може да… хм, знаеш какво… в леглото?
Брандън бе възмутен, че собственият му син поставя под съмнение способността му да изпълнява съпружеските си задължения.
— За бога, момче! За какъв ме смяташ? За проклет евнух? Може и да не ти се вярва, но майка ти все още тръпне всеки месец дали не е бременна.
— Извинявай! — Бо разпери ръце и отстъпи назад, сякаш се боеше да не го ударят. Веселите пламъчета в очите му обаче подсказваха, че съвсем не е така. Нещо повече, той си позволи да сипе още сол в раната, която бе отворил. — Откъде мога да знам как е при възрастните двойки… дали имат достатъчно сили да… хм, да довършат… започнатото.
Брандън изсумтя.
— Изкушаваш ме да ти направя още едно братче или сестриче само за да ти докажа, момче. Виж го ти, още има жълто около човката, а се чуди дали не съм бил прекалено стар. Ха!
— Май си много докачлив на тема възраст, а, татко? — продължи да се заяжда Бо. Едва смогваше да остане сериозен. — Нищо чудно, като знам колко е млада мама. Може би се безпокоиш, че след някоя и друга година няма да си в състояние да я задоволяваш.
— Внимавай да не ти разбия мръсната уста — изръмжа Брандън.
Бо се осмели да пристъпи по-близо и да положи утешително ръка на рамото му. Мускулите под дланта му бяха яки като неговите собствени — достатъчно доказателство, че баща му не е измъчван от никаква слабост.
— Няма нищо, татко. Сигурен съм, че мама ще прояви разбиране, когато това време настъпи.
— Кълна се, че тази проклета къща е тясна за двама ни… Нямам предвид двама ни с майка ти.
Бо се ухили и сви небрежно рамене.
— Знам, татко. Затова имам къща в Чарлстън.
— И слава богу. — Брандън най-после се засмя. — Макар че майка ти определено би предпочела да живеете по-близо, особено сега, когато бебето е на път.
— Струва ми се, че тя хареса Сарина.
— О, хареса я и още как. Не би могла да бъде по-доволна, особено след като по едно време й се струваше, че си поел в една… хм… погрешна посока.
Минаха няколко мига, преди Бо да успее да разгадае думите му и да възкликне изненадано:
— Нямаш предвид Джърмейн Холингсуърт, нали?
— Аз никога не съм се съмнявал в теб — увери го Брандън. — Майка ти се тревожеше.
Самата мисъл за това накара Бо да се разсмее.
— Мама със сигурност щеше здравата да се разлюти, ако се бях оженил за Джърмейн.
— Как можеш да говориш така? — възкликна през смях баща му. — И двамата знаем, че майка ти е най-милата и най-кротката жена на земята.
— Въпреки тази нейна ирландска кръв и костеливия й нрав?
Брандън се ухили.
— Е, аз никога не съм имал нещо против тях. Никога не ми е давала повод. Джърмейн обаче…
В същия този момент Джърмейн вече изпитваше неприязън към господарката на Хартхейвън. Разделена само с една стена от двамата мъже, тя седеше с каменно лице, на което бе залепена фалшива усмивка, но вътрешно кипеше от гняв. Не можеше да понася цялото това суетене около момичето, което преди години с приятелките си беше обсипвала с подигравки. Отвсякъде се чуваха възхитени комплименти към онази, която на времето бе наричала присмехулно „Точилката“. Сега обаче, вече женствено окръглена, Сарина съвсем не изглеждаше толкова непохватна и длъгнеста. Джърмейн приемаше това едва ли не като лична обида. Как се бе осмелила тази никаквица да се върне толкова красива, спокойна и изящна като неземно създание!
Хедър Бърмингам очевидно бе влюбена в снаха си и не даваше и прашинка да падне отгоре й, а ако се наложеше, би я бранила със свирепостта на орлица. Странно защо хората все описваха Хедър като чудесен човек, като мила и състрадателна, нежна и прекрасна, и прочее, и прочее. В действителност сапфирените й очи можеха да вледенят всекиго със смразяващия си, заплашителен блясък, от който и сега по гръбнака на Джърмейн пробягваха тръпки. Няма значение, че жертва на този леден поглед най-често ставаше самата Джърмейн, щом си позволеше някоя остра забележка по адрес на Сарина — беше зъл поглед и толкоз.
Може би тъкмо благодарение на тази своя способност Хедър е успяла да издържи толкова години, мрачно си помисли Джърмейн, като вдигна чашата чай и отпи малка глътка. Със сигурност не беше никак лесно да си съпруга на твърдоглав и своенравен мъж като Брандън Бърмингам. И въпреки това според всички Хедър се справяше изумително добре. Дори напълно непознати хора, попадали в дома им, твърдяха, че човек можел да усети силната обич и желанието, което изпитвали един към друг.