Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Доколкото си спомням, сър, вие неволно сте задействали внедрената от скитниците защитна програма. Вероятно сте задали неподходящ въпрос. — Той се усмихна, но председателят не отвърна със същото. — Компито е блокирало всичките си вериги, покрило е всички база данни с безсмислици, форматирало е цялата си памет, която е напълно изтрита. Изключително изобретение. Може би трябва да приложим нещо подобно в нашите класификационни системи — много е ефикасно.
— Ще го обмисля — измърмори Ланиан, без да вдигне очи от заниманията си.
— Може ли да се спаси нещо? — попита председателят.
Замисленият Свендсен се приближи до един от прозорците и погледна навън.
— Всички системи са напълно функционални от техническа гледна точка, но трябва да реинсталираме базисна инструкционна схема, за да заработи отново.
Председателят се обърна към Ланиан.
— Плюс това компито е собственост на ваш офицер от ЗВС. Това повдига допълнителни подозрения.
Генералът се намръщи и отмести документите встрани.
— Да, господин председателю, формално ЕА принадлежи на командир Тасия Тамблин. Тя не знае какво се е случило с компито й и очевидно го смята за изгубено. Подаде един-два рапорта за издирване, но не разгласява случая. Вероятно се бои от дисциплинарни мерки. Формално Тамблин няма право да изпраща никъде компито без надлежното разрешение. — Ланиан стисна устни, сякаш нямаше особено желание да разкрива онова, което му е известно. — Трябва да отбележа, че лично познавам Тамблин и разговарях с нейния командващ офицер. Адмирал Уилис твърди, че службата й е безукорна. Командир Тамблин беше избрана да пусне първия кликиски факел на Пторо. Хидрогите унищожиха небесната мина на нейния брат там и тя им има зъб. Добър войник, въпреки че е скитник.
— Това не означава, че не е слабо звено в редиците ни — отвърна председателят, — така че не бих искал да си затваряме очите пред подобна вероятност. Твърде много е заложено на карта, твърде много неща все още не знаем, и то в момент, когато възнамеряваме да предприемем твърд курс срещу скитниците. Не съм убеден, че трябва да разчитаме особено на лоялността на командващ Тамблин. Изолирайте я от всичко, свързано с новата офанзива, и се постарайте да я следите незабелязано.
— Ако инсталирам технология за проследяване на мантата й, може да стане — каза Ланиан. — Но не бива да допуснем екипажът й да се досети за подозренията ни. Това може да се отрази неблагоприятно върху цялата командна верига.
— Ще приложим малко по-голяма изобретателност. — Базил се обърна към Свендсен. — Реинсталирайте компито, възстановете основните му функции и го върнете на Тамблин. Измислете някаква история къде е било през цялото това време. След което… ще видим.
— Ако внезапното появяване на компито изглежда прекалено нагласено, Тамблин може да стане подозрителна — предупреди Ланиан.
— Всички сме подозрителни, генерале. Напоследък това ни е ежедневието.
Ланиан го изгледа с недоумение.
— Но с какво ще ни помогне това?
Председателят се усмихна.
— Инженер Свендсен може да инсталира и пасивна програма за проследяване, която да ни даде възможност да записваме всичко, което вижда ЕА, докато се навърта около нашата скитничка. Компито ще е наш шпионин, без изобщо да подозира.
69.
Тасия Тамблин
Щом мантата на Тасия кацна за презареждане след приключване на обиколката на възпламенените със стари кликиски факли звезди, адмирал Уилис се качи на борда. Необичайната усмивка върху лицето на възрастната дама беше озадачаваща, но приятна изненада.
— Командир Тамблин, имам чудесен подарък за вас.
При появяването на командващия бойната група на ЗВС в квадрант седем целият личен състав застана мирно.
— Какъв по-точно, адмирале? — попита Тасия. — Да не би да имаме разрешение да сритаме в задника още някой хидрог? Нямам нищо против да развърнем поредния кликиски факел, след като резултатът от последния е толкова удовлетворителен.
Уилис се обърна към вратата и каза на някого в коридора:
— Хайде, пуснете го да влезе.
Придружено от един служител на ЗВС, в командния пункт с тежка походка се появи едно компи. Полимерната му облицовка беше почистена и излъскана, сините му светлинни тела бяха подновени.
— ЕА! — възкликна Тасия. Не можеше да повярва на очите си. — Къде се губиш? — Обърна се изумено към адмирал Уилис. — Как успяхте да го откриете? Няма го от половин година!
Компито се обърна към нея и каза с безизразен глас:
— Ти си Тасия Тамблин.
Все още усмихнатата адмирал Уилис продължи:
— Току-що получих съобщение от главната квартира на ЗВС. Компито ти е било намерено в повреден товарен кораб на Ханзата, очевидно пострадал при нападение на хидроги. Целият екипаж е загинал. Едва измъкнахме компито от ръцете на хора, които ровят из боклуците.