Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Е, не е нужно да тичаш пред мен. Иди си гледай другите задължения. — И все едно че Никола изобщо не я интересува, се обърна към Биргит. — Ще поговорим по-късно. Предлагам ти дотогава да не предприемаш нищо по въпроса. — С малко късмет, това можеше да я задържи по-настрана от Юно. Не с малко, а с доста късмет.
— Ще обмисля предложението ти — отвърна й гробовно Биргит, но нищо гробовно нямаше в смесицата от съчувствие и насмешка на лицето й — тя добре познаваше Айез Седай. В някои отношения знаеше за Айез Седай дори повече, отколкото самите Айез Седай.
Нинив закрачи по улицата. Никола тръгна до нея.
— Казах ти да си гледаш работата.
— Те наредиха да се върна с вас, Посветена.
Цялото това положение я печеше на бавен огън. От всички, които можеха да бъдат пратени да я намерят, нямаше по-лоша от Никола и очите й. Биргит пък сигурно вече тичаше да намери Юно. Заседателките вероятно уверяваха Тарна, че са готови да коленичат и да целунат пръстена на Елайда. Сийв и Джарил вероятно точно в този момент казваха на Шериам, че „Мариган“ изобщо не им е майка. Ей такъв беше този ден, а нажеженото слънце висеше в безоблачното небе.
Джаня и Делана я чакаха в малката къща, която деляха с три други Айез Седай. Всяка от тях, разбира се, си имаше своя лична спалня. Всяка Аджа разполагаше с отделна къща за своите събирания, но Айез Седай бяха пръснати из селото според това коя кога бе пристигнала. Загледана намръщено в пода, с присвити устни, Джаня сякаш не забеляза появата им. Светлокосата Делана обаче — косата й беше толкова светла, че не можеше да се разбере дали в нея има бели косми, или не — та Делана прикова светлосините си очи в тях още щом пристъпиха през прага.
— Ах — каза Джаня и примигна, сякаш двете бяха изскочили от пода, — ето ви и вас. Ще пийнеш ли малко студен ментов чай, Нинив? Много успокоява. Никола, ти си върви. — Без да дочака отговор, Кафявата сестра наля чай от един чайник на сини ивици. — Двете с Делана решихме, че записките ни могат да почакат. Вместо това просто ще си поговорим. Мед? Аз лично го предпочитам без мед. Цялата тази сладост разваля вкуса. Е, младите жени обичат сладичко. Какви чудесни неща правите само с Елейн!… Ах, да! Разкажи ни за Ранд ал-Тор.
— Казах ви всичко, което знам — въздъхна Нинив. И си беше така. Нищо от онова, което знаеше, не можеше да му навреди — във всеки случай не повече от знаенето какво е той сега, — а можеше и да помогне, ако успееше да накара Сестрите да гледат на него като на обикновен мъж. Не мъж, който може да прелива, а просто мъж. — Нищо повече не знам.
— Недей да се цупиш — сопна се Делана. — И не ми трепери.
— Дете — каза Джаня, изпълнена със състрадание, — знам, че си убедена, че си казала всичко. Не бих могла да допусна, че ще премълчиш нещо нарочно, но…
— Че защо да не премълчи? — изджавка Делана. — Родена е в същото село. Гледала го е от малък. Верността й е може би по-силна към него, отколкото към Бялата кула. — Тя изгледа ядно Нинив. — Кажи ни нещо, което не си казвала досега. Чула съм всичките ти разказчета, момиче, така че ще разбера.
— Опитай се, дете. Сигурна съм, че не искаш да ядосаш Делана.
— Като момче — предпазливо почна Нинив, — Ранд приемаше наказанието без никакъв спор, ако сметнеше, че си го е заслужил, но ако не мислеше така, се опъваше докрай.
Делана изпръхтя.
— Това вече си го разказвала. Нещо друго. Бързо!
— Човек може да го наставлява или да го убеди, но не можеш да го ръчкаш. Инати се, ако реши, че…
— И това също. Кажи ни нещо, което не си разказвала пред всяка готвачка и перачка в Салидар.
— Хайде, опитай се, дете — подкани я и Джаня.
Нинив заразказва. Подробно. Предобедът се точеше бавно. Много бавно.
— Това няма да ни доведе доникъде — заяви най-накрая Делана и изгледа ядно Нинив, сякаш вината беше нейна.
— Мога ли да си ходя тогава? — попита уморено Нинив.
Делана и Джаня се спогледаха. Сивата сви рамене и отиде до шкафа да си налее още чай.
— Разбира се, че можеш — въздъхна Джаня. — Знам, че това би трябвало да е трудно за теб, но наистина трябва да познаваме Ранд ал-Тор по-добре, отколкото той самият познава себе си, след като трябва да решим кое ще е най-добро. Иначе всичко може да се обърне в катастрофа. Справяш се много добре, дете. Но пък и аз не съм очаквала нещо друго от теб. Всяка, която може да прави такива открития като твоите, и то при този твой недъг… ами да, не очаквам нищо друго освен да се проявиш отлично.
Нинив се измъкна навън. Всички говореха за нея. Разбира се. Трябваше да послуша Елейн и да оставя всички открития на нея. Могедиен беше права. Рано или късно щяха започнат да човъркат как ги прави. Значи трябвало да решат кое е най-доброто, та да избегнели катастрофата. И какво смятаха да правят е Ранд?