Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Елейн лежеше на леглото си и гледаше напукания таван.
— Денят ми мина ужасно, Нинив — въздъхна тя. — Ескаралде настоява да я науча да прави тер-ангреали, въпреки че не е достатъчно силна, а Вирилин направи нещо — не знам точно какво — и камъкът, над който работеше, се превърна в топка… е, не беше точно огън… направо в ръцете й. Да не беше Дагдара, мисля, че щеше да умре — никоя друга там нямаше да може да я Изцери. После се замислих за Мариган… ако не можем да се научим да засичаме един преливащ мъж, навярно можем да се научим да засичаме какво е направил.
— Къде е Мариган?
— Отпратих я в стаята й. Но нося гривната. Виждаш ли? — Тя размаха ръката си във въздуха. — Щеше да ми надуе главата с този неин хленч как трябвало на всяка цена да хукнем към Кемлин, а аз просто не можех да го търпя повече.
— Могедиен е права!
Елейн я зяпна. Нали не биваше да споменават името на Отстъпницата.
— Всеки момент Джарил и Сийв могат да кажат на някого, че Мариган не им е майка, ако вече не са го казали — продължи Нинив. — Ти готова ли си да понесеш разпитванията, които ще последват? Аз — не. Всеки момент някоя Айез Седай може да почне да рови как е възможно да откривам каквото и да е, след като не кипя от ярост от сутрин до здрач. Всяка втора Айез Седай ме подпитва все за това, а Дагдара ме гледа някак много особено напоследък. А и те тук нищо няма да направят, освен да си седят на задниците. Освен ако не решат да се върнат в Кулата. Промъкнах се и подслушах, докато Тарна разговаряше с Шериам, и…
— Какво си направила?
— Промъкнах се и подслушах — отвърна спокойно Нинив. — Посланието, което изпращат на Елайда, е, че им трябвало още време да обмислят. Това значи най-малкото да обмислят дали да забравят за случая с Червената Аджа и Логаин. Как биха могли — не знам, но така трябва да е. Ако продължаваме да киснем тук, най-накрая току-виж ни връчили на Елайда за подарък. Ако отидем сега, поне ще можем да кажем на Ранд да не разчита, че някоя Айез Седай ще го подкрепи. Можем да му кажем да не се доверява на никоя Айез Седай.
— Ако все още премислят, това означава, че не са решили. Според мен трябва да останем. Навярно ще можем да помогнем да вземат правилно решение. Освен това, ако и Теодрин не дойде с нас, никога няма да се отървеш от задръжката.
Нинив пренебрежително махна с ръка. Като че ли Теодрин беше направила кой знае какво досега. Да я полива с вода. И да не спяла тази нощ. А после какво? Щяла да пробва всичко, докато не намерела нещо, което да подейства. Е, не.
— Да им помогнем да решат ли? Те изобщо няма да ни слушат.
— Все пак мисля, че трябва да останем. Поне докато Съветът наистина реши. Тогава ще можем поне да кажем на Ранд един факт, а не някакво „може би“.
— И как смяташ да го разберем? Пак ли да подслушвам? Ако чакаме, докато го съобщят официално, може вече да сме под стража. Аз поне. Няма нито една Айез Седай, която да не е наясно, че двамата с Ранд сме от Емондово поле.
— Сюан ще ни каже преди да го съобщят — отвърна Елейн. — Не допускаш, че двете с Леане кротичко ще се върнат при Елайда, нали?
Това беше вярно. Елайда щеше да прати Сюан и Леане на палача още щом ги види.
— А Джарил и Сийв? — настоя тя.
— Все ще измислим нещо. Във всеки случай, те не са първите бежанчета, за които се е грижил чужд човек. — Елейн, изглежда, си въобразяваше, че усмивката й с трапчинките е убедителна. — Като че ли си нямаме други грижи. Най-малкото трябва да изчакаме Том да се върне от Амадиция. Не мога да го оставя така.
Нинив вдигна ръце. Ако външният вид отразяваше характера, Елейн щеше да прилича на муле, изсечено от камък. Момичето беше превърнало Том в заместител на покойния си баща. И също така понякога като че ли си мислеше, че дъртакът няма да може да се добере до масата за вечеря, освен ако не го държи за ръчица.
Единственото предупреждение, което Нинив получи, бе усещането за сайдар, прегърнат някъде близо, а после после вратата се разтвори, натисната от поток Въздух, и влезе Тарна Фейр. Нинив и Елейн мигом скочиха. Една Айез Седай си беше Айез Седай и трябваше да й окажат нужното уважение.
Лицето на жълтокосата Червена сестра беше надменно като мраморна скала зиме.
— Тъй значи. Кралицата на Андор и сакатата дивачка.
— Все още не, Айез Седай — отвърна Елейн с хладна учтивост. — Не и преди да ме короноват във Великата зала. И то само ако майка ми е умряла.