Господарят на хаоса

Глава 12

Въпроси и отговори

Елейн беше с гръб към Нинив и гледаше през прозореца към тъй наречената „Малка Кула“ и към „преградата“ срещу подслушване, обградила бившата странноприемница.

— Е? — попита Нинив.

— Нищо — Елейн се обърна към Могедиен. — Ти каза, че с тези потоци човек може да се промъкне, без да го засекат. Не ме забелязаха, но и не чух нищо.

Могедиен седеше на трикракото столче в ъгъла. Това, че по нея нямаше пот, дразнеше безкрайно Нинив. Отстъпницата твърдеше, че било нужно продължително време работа със Силата преди да добиеш разположение на духа, необходимо, за да можеш да пренебрегваш жега и студ, което не беше много по-добро от празните обещания на Айез Седай, че щяло да стане „рано или късно“. От Нинив и Елейн се лееше пот като из ведро, а Могедиен си седеше хладна като в ранна пролетна привечер и о, Светлина, колко я дразнеше това!

— Казах, че би трябвало. — Очите на Могедиен пробягаха боязливо из стаята, въпреки че повечето време гледаше Елейн; всеки път я тревожеше онази от тях, която носеше гривната на ай-дам. — Би трябвало. Има хиляди начини да извъртиш предупредителите. Но могат да минат дни, докато изровиш дупка в тях.

Опитваха го от два дни. Този беше третият след пристигането на Тарна Фейр, а Съветът продължаваше да пази в строга тайна съобщението на Елайда, донесено от Червената сестра. Е, Шериам, Миреле и другите около тях знаеха — Нинив нямаше да се изненада, ако се окажеше, че са го знаели и преди Съвета — но Сюан и Леане не бяха допускани на тези ежедневни заседания. Поне твърдяха, че нищо не знаят.

Нинив стисна устни. Трябваше някак да разберат какво иска Елайда — и по-важното — какъв е отговорът на Съвета. Трябваше. Все някак.

— Трябва да вървя — въздъхна Елейн. — Ученичките ми ме чакат. Ех, поне да можех да ги науча на нещо…

Щом Елейн излезе, Могедиен се поизправи и каза:

— Може би трябва да отидете при Ранд. — Тъмните й очи се взираха твърдо в Нинив.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете с Елейн трябва да отидете в Кемлин, при Ранд. Тя може да стане кралица, а ти… — Усмивката на Могедиен никак не беше приятна. — Рано или късно ще разберат как си направила тези удивителни „открития“, след като се разтреперваш като момиченце, хванато да краде сладки, когато те накарат да им прелееш.

— Аз не… — Нямаше да се обяснява сега, не и пред тази жена. Защо Могедиен изведнъж бе станала толкова настъпателна? — Ти само не забравяй, че каквото и да се случи с мен, ако разберат истината, главата ти веднага ще отиде на дръвника.

— Докато на теб ще ти се наложи да страдаш много по-дълго. Семирага веднъж накара един мъж да пищи непрекъснато цели пет години. При това му запази разсъдъка, но най-накрая дори тя не можа да задържи сърцето му да бие. Съмнявам се някое от тези дечица да притежава и една десета от дарбите на Семирага, но ти сигурно ще можеш да разбереш на какво са способни от първа ръка.

Как бе възможно тази жена да й говори така? Обичайното й плахо раболепие се беше свлякло като змийска кожа. Все едно че бяха равни и си говореха за дреболии. Не, по-лошо. Поведението на Могедиен говореше, че е дреболия за нея, но нещо ужасно за Нинив. Нинив съжали, че гривната не й е подръка. Щеше да я научи тя. Невъзможно беше чувствата на Могедиен да са толкова хладни, като лицето и гласът й.