Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Твърдият й тон накара лицето на Нинив да пламне от гняв. Дори най-кротичко да помолеше Елейн да се съгласи с нея и да каже на Биргит, че Юно трябва да остане тук, като нищо щяха да го намерят да ги чака на пътя и Биргит щеше най-искрено да се изуми как е разбрал, че са тръгнали, и по кой път. Биргит можеше и да е Стражник на Елейн, но понякога Нинив се чудеше коя от двете всъщност командва. Когато тя намереше Лан — когато, а не „ако“! — смяташе да го накара да положи клетви, от които косите да му се накъдрят, че ще се подчинява на нейните решения.
— Трябва на всяка цена да разберем какво казва Тарна на Съвета и какво й казват те — почна тя. — Двете с Елейн се опитахме да разберем, но те са завардили събранията си срещу подслушване. Само със Силата обаче. Изглежда, са забравили, че може просто да си долепиш ухото до някоя врата. Ако…
— Не — прекъсна я Биргит съвсем спокойно.
— Поне го обмисли. Двете с Елейн е десет пъти по-вероятно да ни хванат, отколкото теб.
— Казах не. Нинив, откакто те познавам, ти си се оказвала каква ли не, но не и глупава. Светлина, че те ще го обявят пред всички само след ден-два.
— Но ние трябва да го узнаем веднага — изсъска Нинив. Глупава ли? Разбира се, че никога не беше била глупава! Не биваше да се ядосва. Ако можеше да убеди Елейн да тръгнат, щяха вече да са поне на два дни път оттук.
Потръпвайки — малко показно, както се стори на Нинив, Биргит се наведе към нея.
— Веднъж ме хванаха да шпионирам Айез Седай. Ох!… Напуснах Шемал веднага щом можах да седна на кон. Няма да минавам пак през това само за да ти спечеля един ден, от който нямаш нужда.
— Никога не съм чувала сказание, в което шпионираш Айез Седай.
— Времето променя нещата — въздъхна Биргит. — Аз самата не мога да позная и половината от тези приказки, а другата половина — изобщо. Да не говорим повече за това.
Нинив отвори уста, без да е сигурна какво иска да каже — може би да я помоли още веднъж, — но в същия миг някой зад гърба й каза:
— Нинив, Джаня и Делана искат да се явиш при тях веднага.
Нинив трепна и се обърна. Беше Никола. Колко ли от разговора им беше чула?
— Ако мислиш, че така се говори с една Посветена, Никола, гледай по-добре бързо да се научиш, че иначе ще те научат.
Това прозвуча съвсем по айезседайски, но тъмните очи на Никола я изгледаха преценяващо.
— Извинявайте, Посветена — отвърна тя и приклекна в реверанс. — Ще се опитам да бъда по-внимателна.
Реверансът беше точно такъв, какъвто се полагаше пред Посветена, и макар тонът й да бе хладен, не можеше да я нахока заради него. Арейна не беше единствената от спътничките им, разочарована, като научи истината за Елейн и нея. Но Никола поне се бе съгласила да пази тайната и чак после, след като изпитът показа, че може да се научи да прелива, започна да се държи нахално.
Нинив го разбираше много добре. На Никола й липсваше вродената искра — без обучение никога нямаше да докосне сайдар, — но възможностите й вече бяха проговорили. Преди две години, с този неин потенциал, много по-голям, отколкото на която и да е новачка от столетия насам, щеше да предизвика истинска възхита. Но това бе станало преди появата на Елейн и Егвийн, както и на самата Нинив. Никола никога не казваше нищо — и все пак Нинив бе сигурна, че е решена да се изравни с Елейн и с нея, ако не и да ги надмине. Никога не прекрачваше границата на приличието, но винаги пристъпваше много близо до нея.
— Гледай да го направиш — тросна й се Нинив. — А сега иди при Айез Седай и им предай, че ще съм при тях след малко. — Никола отново се поклони, но докато се обръщаше, Нинив извика: — Чакай. — Жената се спря моментално. Вече го нямаше, но за миг Нинив беше сигурна, че зърна проблясък на… доволство? — Ти каза ли ми всичко?
— Пратиха ме да ви предам да дойдете, Посветена, и го направих. — Приятно като кана вода, престояла цяла седмица.
— Какво казаха? Точните думи.
— Точните думи ли, Посветена? Не знам дали помня точните им думи, но ще се опитам. Не забравяйте, че го казаха те; аз само го повтарям. Джаня Седай каза нещо от рода на „ако това глупаво момиченце не се появи скоро, кълна се, че няма да може да сяда удобно, докато не остарее и не стане баба“. А пък Делана Седай каза: „Че тя ще остарее толкова, докато реши дали да се появи. Ако не е тук до четвърт час, ще й съдера кожицата.“ — Очите й бяха самата невинност. И нащрек в същото време. — Това беше преди двадесетина минути, Посветена. Може би малко повече.
Нинив преглътна. Само защото Айез Седай не можеха да лъжат все още не означаваше, че всяка заплаха трябва да се приема буквално, но…