Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Усмивката на Тарна можеше да замрази и снежна виелица.
— Естествено. Постарали са се да го запазят в тайна от теб, но слуховете пълзят. — Погледът й обходи тесните легла, паянтовото столче, дрехите им по окачалките и напуканата мазилка. — Мислех, че са ви дали по-добра квартира, предвид дивните неща, които сте постигнали. Ако бяхте сега в Бялата кула, където ви е мястото, нямаше да се изненадам, ако вече ви изпитваха за шала.
— Благодарим ви — каза Нинив, колкото да покаже, че и тя може да бъде възпитана като Елейн. Тарна я погледна за миг, после пак се обърна към Елейн.
— Амирлин таи специално кътче в сърцето си за теб и за Андор. Такова търсене падна по теб, че няма да повярваш. Знам, че ще остане изключително доволна, ако се върнеш с мен в Тар Валон.
— Моето място е тук, Айез Седай. — Гласецът на Елейн беше все така учтив, но брадичката й се надигна, без да отстъпва на надменността на Тарна. — Ще се върна в Кулата, когато и останалите го направят.
— Разбирам — отвърна Тарна. — Много добре. Сега ни остави. Искам да поговоря с дивачката насаме.
Нинив и Елейн се спогледаха, но на Елейн не й оставаше нищо друго, освен да се поклони и да излезе.
Щом вратата се затвори, с Тарна настъпи смайваща промяна. Тя седна на леглото на Елейн, отпусна се и дори се усмихна.
— Изглеждаш ми нещо притеснена. Недей. Няма да те ухапя.
Нинив почти щеше да го повярва, ако и очите й се бяха изменили по същия начин. Усмивката изобщо не ги засегна — напротив, сега те изглеждаха десет пъти по-корави и сто пъти по-студени. От това съчетание кожата й настръхна.
— Не съм притеснена — отвърна тя.
— Ах. Обидени сме, така ли? И защо? Защото те нарекох „дивачка“? Знаеш ли, и аз съм дивачка. Галина Касбан лично ми изби задръжката. Знаеше коя ще ми е Аджата много преди аз самата да разбера, и прояви личен интерес към мен. Винаги го прави с тия, за които смята, че ще изберат Червената. — Тя поклати глава и се изсмя. Очите й бяха като замръзнали кинжали. — С часове виех и ревях, докато успях да намеря сайдар. Доколкото разбирам, Теодрин прилага много по-нежни методи с теб.
— За какво желаете да разговаряте с мен, Айез Седай?
— Амирлин иска да види Елейн жива и здрава, но в много отношения ти си не по-малко важна. Може би дори повече. Това, което знаеш за Ранд ал-Тор, може да се окаже безценно. Както и това, което знае Егвийн ал-Вийр. Знаеш ли къде е тя?
На Нинив й се дощя да изтрие потта от челото си, но задържа ръце в скута си.
— Не съм я виждала от дълго време, Айез Седай. — От месеци, след последната им среща в Тел-айеран-риод. — Мога ли да попитам какво… — Никой в Салидар не наричаше Елайда Амирлин, но тя трябваше да прояви уважение. — Какво възнамерява да прави Амирлин във връзка с Ранд?
— Какво възнамерява ли, дете? Че той е Преродения Дракон. Амирлин знае това и възнамерява да му окаже всичките почести, които заслужава. — Гласът на Тарна стана леко напрегнат. — Помисли, дете. Това стадо ще се върне в кошарата веднага щом напълно им се проясни какво вършат, но всеки ден може да се окаже съдбоносен. Три хиляди години Бялата кула е наставлявала владетелите; много повече войни и по-лоши неща щеше да има, ако не беше Кулата, Света го чака погром, ако на ал-Тор му липсва това напътствие. Но не можеш да напътстваш нещо, което не познаваш добре. Най-доброто за него е ти да дойдеш с мен и да предадеш знанията си за него на Амирлин още сега, а не след седмици или месеци. А и за теб ще е най-добре. Тук никога няма да те направят Айез Седай. Клетвената палка е в Кулата. Изпитанието може да се извърши само в Кулата.
Нинив се мъчеше да не мигне. Нима тази жена си въобразяваше, че може да я подкупи?
— Честно казано, не го познавам много добре. Аз живеех в селото, а той в една ферма далече в Западния лес. Помня го най-вече като хлапе, което не обичаше да се вслушва в здравия разум. Трябваше да го ръчка човек или да го влачи в правия път. Разбира се, това беше като момче. Сега може и да се е променил, не знам. Повечето мъже си остават големи деца, но той…
Тарна само я гледаше. Много дълго, с вледеняващия си поглед…
— Е — рече най-сетне тя и стана толкова бързо, че Нинив едва не отстъпи назад, въпреки че в малката стаичка нямаше място за отстъпване. — Доста странна групичка се е събрала тук. Не ги видях лично, но чух, че Сюан Санче и Леане Шариф също удостояват Салидар с височайшото си присъствие. Не най-добрата компания за една разумна жена. А може би има и други странни персони? Много по-добре ще направиш да вземеш да дойдеш с мен. Аз тръгвам утре заранта. Тази вечер ме уведоми дали да те чакам край пътя.