Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Един поглед към слънцето й показа, че вече е закъсняла за срещата с Теодрин. Поне този път имаше добро извинение.
За да стигне до къщата на Теодрин, Нинив трябваше да мине покрай Малката кула. Групите бърборещи Стражници отпред потвърждаваха, че заседанието продължава. Тя ясно видя „преградата“ — сплеснат купол, главно от Огън и Въздух, с тънки жилки Вода, грейнал над цялата сграда. Изпреден от Силата щит, през който Елейн не бе успяла да проникне. Щит срещу подслушване. От Сила! Нещо неудържимо я привлече натам.
Преградата не трепна, когато премина през нея. Все едно че я нямаше. Тя знаеше, че ще е така.
Промъкна се до най-близкия прозорец… и едва се сдържа да не се обърне и да побегне. Беше затворен, някогашното стъкло бе заменено с промазнен плат, който трябваше да пропуска светлина отвън, но не й позволяваше да види нищо. Нито да чуе нещо; във всеки случай, дори и да имаше някой вътре, не се чуваше никакъв звук. Тя пристъпи към следващия прозорец. Тук едното крило също бе покрито с платно, но през другото се виждаше стара резбована маса, покрита с хартии и мастилници, няколко стола около нея — и празна стая.
Нинив измърмори една ругатня, чута от Елейн — момичето разполагаше с удивителен запас от такива, — и продължи пипнешком покрай стената. Третият прозорец се оказа широко разтворен навън. Тя опря нос на перваза и надникна. И веднага се дръпна. Всъщност не беше вярвала, че ще види нещо, но вътре беше Тарна. Не със Заседателките, но с Шериам, Миреле и останалите от кръга им. Ако сърцето й не биеше така силно, щеше да чуе гласовете им преди да погледне.
Тя се смъкна на колене и се премести колкото може по-близо до прозореца, та ония вътре да не могат да я видят.
— Значи сте сигурни, че това е посланието, което искате да отнеса? — Този стоманен глас трябваше да е на Тарна. — Молите за повече време да обмислите? Какво има толкова за обмисляне?
— Съветът… — почна Шериам.
— Съветът! — присмя се пратеничката на Кулата. — Не си въобразявайте, че съм сляпа за това къде лежи истинската власт. Този тъй наречен Съвет решава това, което вие им кажете да решат.
— Съветът иска повече време — заяви твърдо Беонин. — Никой не може да каже до какво решение ще стигнат.
— Елайда ще трябва да изчака решението им — каза Морврин също така ледено като Тарна. — Толкова ли не може да почака още малко, за да види Бялата кула отново цяла?
Отговорът на Тарна обаче бе още по-хладен.
— Ще отнеса вашето… на Съвета… послание на Амирлин. И ще видим какво ще реши тя. — Отвори се и рязко се затръшна врата.
Нинив изпъшка от безсилие. Сега вече знаеше отговора, но не и въпроса. Само да я бяха пуснали Джаня и Делана по-рано. Е, все пак беше по-добре от нищо. По-добре от „Връщаме се да се покорим на Елайда“. Нямаше повече смисъл да седи тук и да чака, докато някой я види.
Тя понечи да стане и да се махне, но изведнъж Миреле каза:
— Може би просто трябваше да изпратим съобщение. Може би просто трябваше да я привикаме. — Нинив се намръщи и остана на място. Кого да поканят?
— Формалностите трябва да се спазят — отвърна грубо Морврин. — Полагащите се церемонии трябва да се следват.
Беонин взе думата веднага след нея и с твърд тон каза:
— Трябва да спазим всяка буква на закона. Най-малкото подхлъзване ще се използва срещу нас.
— А ако сме допуснали грешка? — Гласът на Карлиня прозвуча развълнувано, може би за пръв път в живота й. — Колко дълго още трябва да чакаме? Колко дълго смеем да чакаме?
— Толкова, колкото се наложи — каза Морврин.
— Колкото трябва. — Това пък беше Беонин. — Не съм чакала толкова дълго послушното дете, за да зарежа всичките ни планове точно сега.
По някаква причина това предизвика мълчание, макар Нинив да чу как една промърмори „послушно“, сякаш опитваше думата на вкус. Какво дете? Новачка някоя или Посветена? Пълна безсмислица. Сестрите никога не чакаха новачки или Посветени.
— Твърде далече сме стигнали, за да се отказваме, Карлиня — най-сетне отрони Шериам. — Или я довеждаме тук и я принуждаваме да направи каквото трябва, или оставяме всичко в ръцете на Съвета и се надяваме дано не ни доведат до пълен провал. — По тона й можеше да се разбере, че въпросното надяване могат да си го позволят само пълни глупачки.
— Една погрешна стъпка — каза хладно Карлиня, по-хладно дори от обичайното — и ще видим главите си набучени на колове.
— Но кой точно ще ги набучи? — попита замислено Аная. — Елайда, Съветът или Ранд ал-Тор?