Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Трябва да поговоря с теб. Насаме.
Арейна я изгледа почти презрително със сините си очи.
— Щях да си помисля, че си носиш шала в такъв хубав ден, Нинив. О, миличката. Изпотила си се като кон. Защо така?
Лицето на Нинив се изопна. Тя се беше сприятелила с Арейна преди Биргит, но приятелството им се бе стопило с пристигането им в Салидар. Когато научи, че Нинив не е пълна Айез Седай, Арейна беше повече от разочарована. Освен това Арейна беше положила клетвите на Ловкиня на Рога и за нея Биргит изглеждаше по-подходящ пример за подражаване от Нинив.
— Ако се съди по лицето ти — каза Биргит и се ухили, — или се каниш да удушиш някого — може би Арейна, — или роклята ти е паднала сред цяло отделение войници и не си имала риза отдолу. — Арейна се изсмя късо, но изглеждаше слисана. Защо трябваше да е слисана, Нинив не знаеше: тази жена бе имала достатъчно време да свикне с тъй нареченото чувство за хумор на Биргит, по-подходящо за някой небръснат мъж с нос, забит в халбата, и с корем, пълен с ейл.
Нинив се загледа в играта на хлапетата, за да даде възможност на яда си да се уталожи малко. Повече от безполезно щеше да е да се ядосва, след като се канеше да помоли за услуга.
Сийв и Джарил бяха сред момчетата, които тичаха и се замерваха с торбичката. Жълтите се бяха оказали прави за тях — беше им трябвало само време. След близо двата месеца, прекарани в Салидар сред други деца и без страх, сега те се смееха и викаха също толкова силно, колкото и останалите.
Внезапна мисъл я удари като чук. „Мариган“ продължаваше да се грижи за тях, макар и с ръмжене, грижеше се да са окъпани и нахранени, но сега, след като бяха проговорили отново, децата можеха по всяко време да кажат, че тя не е истинската им майка. Навярно вече го бяха казали. Това можеше и да не предизвика въпроси, но можеше и да предизвика. Стомахът й отново се сви на ледена топка. Защо не се беше сетила за това преди?
— Какво има, Нинив? — попита Биргит. — Изглеждаш все едно ти е умряла най-близката приятелка и те е проклела с последния си дъх.
Арейна си бе тръгнала. Тази жена можеше да гледа как Биргит пие и флиртува с мъже, без окото да й мигне, и дори да се опитва да й подражава, но настръхваше всеки път, когато Биргит пожелаеше да остане насаме с Елейн или Нинив. Мъжете не представляваха заплаха: само жените можеха да бъдат приятелки, според сметките на Арейна, но само тя можеше да бъде приятелка на Биргит. Представата, че някоя може да има две приятелки, за нея беше чужда.
— Можеш ли да ни намериш коне? — Нинив се постара да го каже спокойно. Не точно това бе дошла да попита, но Сийв и Джарил го превръщаха в чудесен въпрос. — Колко време ще отнеме?
— Един-два дни. Юно ми каза, че…
— Не Юно! Него няма да го забъркваме в това. Само ти, аз, Елейн и Мариган. Освен ако Том и Джюйлин не се върнат навреме. И Арейна, ако настояваш.
— Арейна е глупачка за някои неща — отвърна Биргит, — но животът ще я научи. Ако оцелее. Знаеш, че никога няма да настоя да тръгне, ако ти и Елейн не я искате.
Нинив сви устни. Биргит се държеше така, сякаш тя беше ревнивката!
— Том и Джюйлин са добри мъже, но най-добрият начин да избегнеш неприятности е да се увериш, че никой не иска да ти ги причини — продължи Биргит. — Една дузина шиенарци биха свършили добра работа. Не ви разбирам с Юно. Той е корав мъж и би последвал теб и Елейн ако трябва и до Ямата на ориста. — На лицето й изведнъж разцъфна усмивка. — Освен това е много добре сложен.
— Не ни трябват мъже да ни се пречкат — отвърна й вдървено Нинив. Добре сложен ли? Тази жена имаше много странен вкус за мъже. — Можем да се справим с всичко, което се изпречи. Знаеш го.
— Знам, че можем, но ще привличаме неприятности към себе си като мухи към торище. Алтара кипи на бавен огън. Всеки ден се носят нови приказки за Заклетите в Дракона и съм готова да заложа най-добрата си копринена рокля срещу някоя от старите ти долни ризи, че поне половината от тях са най-обикновени разбойници, които ще видят в четири самотни жени лесна плячка. И ще се наложи да доказваме, че не сме, всеки втори ден. В Муранди е още по-зле, както чувам. Пълно е със Заклети в Дракона, с разбойници и с бегълци от Кайриен, изплашени, че Преродения Дракон ще връхлети всеки момент. Искаш да тръгнем за Кемлин, нали? — Сложно заплетената й плитка се люшна, когато тя килна глава и вдигна въпросително вежда. — Елейн споделя ли мнението ти за Юно?
— Ще го сподели — измърмори Нинив.
— Разбирам. Е, когато го сподели, ще осигуря толкова коне, колкото ни трябват. Но искам от нея да чуя защо не бива да взимаме Юно.