Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тишината се проточи, зашумоляха поли и вратата отново се отвори и затвори.
Нинив рискува и надникна. Стаята беше празна. Тя си пое дъх. Че смятаха да изчакват, беше слаба утеха — окончателният им отговор все още можеше да се окаже какво ли не. Забележката на Аная показваше, че продължават да са загрижени заради Ранд толкова, колкото и заради Елайда. Може би повече. Елайда не събираше мъже, които могат да преливат. А коя все пак беше въпросното „послушно дете“? Не, това не беше важно. Можеха да заплитат петдесетина схеми, за които тя да не знае нищо.
Крайно време беше да се маха оттук. Тя се изправи и се отдръпна от стената. Направи само една крачка. Спря се и замръзна — пред нея стоеше Теодрин.
— Запази ли спокойствие? — попита я Теодрин и я подкани да тръгват.
Нинив се сепна. Това беше указанието, което Теодрин й бе дала след вчерашния опит да й прекърши задръжката. Оставаш спокойна, много спокойна. Мислиш само с кротки, сдържани мисли.
— Разбира се — засмя се тя плахо. — Че какво толкова могло да ме ядоса?
— Това е добре — отвърна сурово Теодрин. — Днес смятам да опитам нещо малко по-… пряко.
Нинив я погледна. Никакви въпроси? Никакви обвинения? Както и беше потръгнал този ден, не можеше да повярва, че ще се отърве толкова леко.
Не се обърна да погледне към каменната сграда, така че не видя жената, която наблюдаваше нея и Теодрин от прозореца на втория етаж.
Глава 13
Нуждата
— Сега вече знаем, че и шокът не помага — изръмжа Нинив на Теодрин. Бузата й пареше. Теодрин имаше бързи рефлекси и силна ръка. — Сега вече мога да прелея, но преди малко сайдар беше възможно най-далечното нещо в ума ми.
— Ами прелей да си изсушиш нещата тогава — измърмори Теодрин.
Поолекна й, докато гледаше как Теодрин опипва едното си око. Беше вече малко подпухнало и сигурно щеше да се получи великолепен оток. И нейната ръка не беше чак толкова слаба. Един оток беше най-малкото, което Теодрин заслужаваше!
Доманката, изглежда, си мислеше същото, защото въздъхна:
— Това повече няма да го опитвам. Но така или иначе, ще те науча да се покоряваш на сайдар, без да трябва преди това да се ядосаш толкова, че да го захапеш.
Нинив загледа намръщена мокрите си дрехи и за миг се замисли. Никога не беше правила такова нещо. Забраната да се върши домакинска работа с помощта на Силата беше изрична, и не без основание. Сайдар беше съблазнителен. Колкото повече преливаш, толкова повече ти се дощява да прелееш, а колкото повече ти се дощява да го направиш, толкова по-сериозен ставаше рискът да извлечеш твърде много и да се усмириш или да се убиеш. Сладостта на Верния извор сега я изпълваше лесно. Един най-простичък сплит на Вода изтегли цялата влага от дрехите й и я изля в локвата на пода.
— Не ме бива много в покоряването — каза тя. Освен когато съпротивата беше безсмислена. Само една глупачка може да упорства когато няма никакъв шанс. Под вода да диша не можеше, да полети, като плесне с ръце, не можеше… и не можеше да прелее, ако не е ядосана.
— Това го знам много добре — каза хладно Теодрин. — Според всичко, на което са ме учили, ти изобщо не би трябвало да можеш да преливаш. Учили са ме, че жената трябва да е спокойна, за да прелее, хладна и ведра вътрешно, открита и изцяло податлива. — Сиянието на сайдар я обкръжи и потоците на Вода събраха локвичката на топка, която застана неестествено на пода. — Трябва да му се отдадеш с покорство, преди да го поведеш. Докато ти, Нинив… колкото и упорито да се опитваш да му се отдадеш — а съм забелязала, че се стараеш — все увисваш на нокти, освен когато си достатъчно освирепяла, че да го забравиш. — Потоци Въздух надигнаха полюшващата се топка. За миг Нинив си помисли, че Теодрин се кани да я захвърли по нея, но водната сфера се понесе през стаята и излетя пред отворения прозорец. Навярно забраната не важеше, когато стигнеш нивото на Теодрин.
— Защо не се откажеш? — Нинив се опита да го изрече ведро, но й се стори, че не успя. А искаше да прелива, когато й се доще. Но според една стара поговорка „ако желанията бяха крила, прасетата щяха да летят“. — Няма смисъл да си губиш времето.
— Сега започни да си настройваш ума — каза Теодрин, все едно не я беше чула. — Ти си цветна пъпка, усещаща топлината на Извора, готова да се разтвори за топлината. Сайдар е реката, ти си брегът. Реката е по-мощна от брега, но брегът я сдържа и я насочва. Изпразни ума си от всичко друго освен пъпката. Нищо друго няма в мислите ти освен пъпката. Ти си пъпката…
Нинив въздъхна. Упражнение за новачка. Ако тия неща й бяха подействали, отдавна щеше да прелива, когато си поиска. Трябваше да спре с това и да види какво наистина може да направи, като например да убеди Елейн да отидат в Кемлин. Но в същото време искаше Теодрин да успее, дори това да включваше не едно, а десет ведра с вода. Посветената не си излиза сама; Посветената не се опъва. Мразеше да й казват какво не може да прави дори повече от това да й казват какво трябва да прави.