Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Майко, прехвърлянето на връзката не е чак толкова лошо нещо. Какво пък, всъщност то не е нещо повече от това една жена да реши коя трябва да вземе мъжа й, ако тя самата умре, за да се погрижи той да попадне в добри ръце.
Егвийн я изгледа така твърдо, че тя отстъпи и замалко не се спъна в полите си. Но Егвийн беше просто слисана. Всеки път, когато чуеше за най-странния възможен обичай по света, изникваше някой друг, още по-невероятен.
— Не всички сме ебударки — рече сухо Сюан, — а и един Стражник все пак не е съпруг. Поне за повечето от нас. — Миреле вдигна глава предизвикателно. Някои Сестри наистина се омъжваха за Стражника си, макар тези случаи да бяха много редки — малко Сестри изобщо се омъжваха. Този въпрос се смяташе за деликатен и никоя не разпитваше много, но според клюката Миреле се беше омъжила и за тримата си Стражници, което със сигурност нарушаваше обичаите и законите дори в Ебу Дар. — Не било толкова лошо казваш, Миреле? Не било лошо? — Навъсената физиономия на Сюан напълно съответстваше на тона й.
— Законът не го забранява — възрази Нисао. Каза го на Егвийн, не на Сюан. — Никой закон не забранява прехвърлянето на връзка. — А Сюан беше удостоена с толкова намръщен поглед, че би трябвало да побегне или поне да си затвори устата. Но не направи нито едното, нито другото.
— Но не това е същественото, нали? — настоя тя. — Дори и да не е правено от… колко?… от четиристотин години или повече?… въпреки че обичаите наистина са се променили, щяхте да се отървете с няколко осъдителни погледа и по-сурово гълчене, ако единственото, което бяхте направили с Моарейн, беше да си прехвърлите връзката една на друга. Но той не е бил питан, нали? Не е имал избор. Все едно че сте го обвързали въпреки волята му. Всъщност вие точно това сте направили, кръв и пепел!
Най-сетне главоблъсканицата в главата на Егвийн се сглоби докрай. Знаеше, че би трябвало да изпита същото отвращение като Сюан. Айез Седай смятаха обвързването на един мъж против волята му за равнозначно на изнасилване. Той бе имал точно толкова шанс да се съпротивлява, колкото селско девойче, сгащено в ъгъла от някой здравеняк. Или от трима здравеняци. Сестрите обаче не винаги са били бяха били1 съвестни — преди хиляда години такова деяние едва ли щеше да бъде осъдено, — а дори и днес можеше да се оспорва дали всъщност мъжът не е знаел на какво се съгласява. Двуличието беше едно от изкуствата, които Айез Седай владееха добре, също както заговорите или пазенето на тайни. Работата беше в това, че тя знаеше за неговата съпротива да признае любовта си към Нинив и да се отзове на чувствата й. Някакви глупости за това как бил обречен да го убият рано или късно и че не искал да я остави вдовица — мъжете винаги дърдореха глупости, когато си въобразяха, че са разумни и практични. Дали Нинив щеше да го остави да си замине необвързан, стига да имаше такъв шанс, каквото и да твърдеше той? Дали тя самата щеше да остави Гавин? Да, той й беше казал, че ще приеме, но ако се откажеше?
Нисао изгледа сърдито Сюан, сякаш вината беше нейна, но това беше нищо в сравнение с навъсения поглед, който отправи към Миреле.
— Изобщо не трябваше да те слушам! — изръмжа тя. — Трябва да съм се побъркала!
Странно как, но Миреле все пак успя да запази невъзмутимостта си и каза:
— Не го направих заради себе си, майко. Трябва да ми повярвате. Направих го само за да го спася. Веднага щом го спасим, ще го предам на Нинив, както пожела Моарейн, веднага щом тя…
Егвийн махна с ръка и Миреле млъкна, сякаш я бяха плеснали през устата.
— Искаш да кажеш, да прехвърлиш връзката на Нинив?
Миреле кимна колебливо, а Нисао — по-енергично. Сюан промърмори нещо за повторената грешка, което я правело триж по-тежка. А Лан все така продължаваше да върти меча си. Два щуреца изхвърчаха от листата зад него и той мълниеносно се извъртя и ги посече във въздуха.
— Усилията ви поне успешни ли са? Той по-добре ли е? Всъщност от колко време е при вас?
— Днес е двадесетият ден — отвърна Миреле. — Майко, възможно е да са нужни месеци и няма никаква гаранция.
— Изглежда, е време да се опита нещо различно — каза Егвийн повече на себе си, отколкото на някоя от тях. Каза го по-скоро да се убеди сама. В това състояние Лан едва ли можеше да се нарече подарък, но обвързан или не, той все пак принадлежеше на Нинив много повече, отколкото някога можеше да принадлежи на Миреле.
Но когато пристъпи към него, съмненията й рухнаха. Той се завъртя светкавично, замахна и мечът му спря само на косъм от главата й. Някой ахна. Добре, че не беше тя.
1
Така е и в книгата. Бел.Mandor