Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Аз ще я закарам до мотела — каза Рийд, преди Алекс да успее да отговори на предложението на прокурора.
— Сигурен ли сте? — почувства се задължен да попита Нат, но изглеждаше доволен, че Рийд го освободи от това задължение.
— Щом като шерифът предлага — каза Алекс, — ще му позволя да ме откара.
Областният прокурор побърза да изчезне, преди някой от тях да промени решението си. Алекс го наблюдаваше, докато излезе от стаята.
— Не се учудвам, че престъпленията преобладават в тази област. Областният прокурор е страхлив като заек.
— А шерифът е корумпиран.
— Взехте ми думите от устата — каза тя и се опита да слезе от леглото. Прегърна го, за да запази равновесие. Направи опит да върви, но беше нестабилна. — Докторът ми даде успокоително. Толкова съм замяна, че може би ще е по-добре да ги помолите за една количка.
— Може би трябва да останете тук през нощта?
— Не искам.
— Както кажете.
Той я взе на ръце и я понесе, преди тя да има време да възрази.
— Чантата ми — посочи Алекс към масата. Рийд се върна и я взе. След това пред учудените погледи на персонала в болницата я изнесе навън и я настани на предната седалка в колата си. Тя облегна глава и затвори очи.
— Къде бяхте днес следобед? — попита тя, след като потеглиха.
— Вече ви казах.
— Яздил сте дори и след залез?
— Имах няколко задачи.
— Не са могли да се свържа с вас по радиостанцията. Къде бяхте, Рийд?
— На много места.
— Нещо по-определено?
— Бях у Нора Гейл.
Алекс се изненада от това, каква болка й причиниха тези думи.
— О-о.
— Трябваше да разпитам свидетелите за престрелката.
— Значи сте бил там по работа?
— Между другото.
— Все още спите с нея, нали?
— Понякога.
Молеше се той да умре от бавна и мъчителна смърт.
— Може би Нора Гейл е изпратила някой от своите телохранители да ме очисти — каза тя, — за да ви направи услуга.
— Може би. Това не би ме учудило. Когато нещо не й хареса, не се колебае да се погрижи за премахването му.
— Тя не е харесвала Селина — каза Алекс тихо.
— Не я харесваше. Но аз бях с Нора Гейл през нощта, когато е била убита Селина, забравихте ли?
— Така ми казахте.
Беше ли Нора Гейл още един заподозрян в убийството на Селина? Тази мисъл й причини главоболие. Затвори очи.
Когато пристигнаха пред мотела, посегна към дръжката на вратата. Рийд й каза да почака и се приближи да й помогне. Хвана я с лявата си ръка през кръста и като я прикрепваше, я отведе до вратата на стаята й.
Той отключи и й помогна да легне на леглото. Тя му благодари сухо.
— Много е студено тук — каза той, потривайки ръце. След това погледна към печката.
— Винаги е така, когато влизам отвън.
— Не го забелязах снощи.
Те се спогледаха набързо. После Алекс отново затвори очи. Когато ги отвори, видя Рийд да рови в най-горното чекмедже.
— Какво търсите този път?
— Нещо, с което да спите.
— Дайте ми някоя блуза с къс ръкав. Няма значение коя.
Той се върна до леглото, седна на ръба и събу ботушите й.
— Не ми събувайте чорапите — помоли тя. — Краката ми са ледени.
— Можете ли да седнете?
Алекс се опита да се изправи, като се облегна на рамото му, а той несръчно започна да разкопчава копчетата на роклята й. Те бяха мънички, облечени в плат, започваха от врата и стигаха до коленете. Рийд ругаеше вбесено, докато свърши разкопчаваното.
Опря гърба й на възглавницата, извади ръцете от тесните дълги ръкави и издърпа роклята през главата й. Срещна трудност при разкопчаване на сутиена. Но след като веднъж беше започнал, не се отказа. След минута успя да го разкопчае и й помогна да свали презрамките от раменете си.
— Мислех, че имаш рани само по главата и няколко драскотини по ръцете.
Явно се беше консултирал с лекаря.
— Точно така.
— Тогава какво е това…
Той млъкна изведнъж, осъзнавайки, че ожулените места по тялото й бяха следи от острата му брада. За миг на лицето му се изписа съжаление. Тя се почувства задължена да вдигне ръка и да го погали по бузата. Увери го, че всичко е наред и че не й е било неприятно да се докосва до гърдите й и да гали с устни зърната им.
Това наистина беше така. Той само се усмихна и не каза нищо.
След малко се обади:
— Ще трябва да се изправиш отново.
Хващайки я през раменете, той й помогна ли седне в леглото и я подпря на възглавницата. Взе блузата и се опита да я напъха през главата й. Алекс издаде тих стон при допира с косата й.
— Няма да стане — промърмори той. След това с рязко движение скъса отвора така, че да стане достатъчно широк и да може да я промуши през главата, без да й причини болка.