Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Когато легна отново, тя погледна фланелката на мястото, където беше скъсана.
— Благодаря. Това беше любимата ми фланелка.
— Съжалявам — каза той и придърпа завивките до брадичката й. След това стана от леглото. — Ще се оправиш ли?
— Да.
Погледна я със съмнение.
— Сигурна ли си?
Тя кимна едва забележимо.
— Имаш ли нужда от нещо, преди да си тръгна? Искаш ли вода?
— Да. Сложи чашата на нощното шкафче, ако обичаш.
Когато Рийд се върна до леглото й с чаша вода, тя вече спеше. Той се наведе над нея. По косата й, разпиляна върху възглавницата, имаше следи от кръв. Изражението на лицето й беше тъжно. Стомахът му се сви при мисълта, че е била толкова близо до смъртта.
Остави чашата до нощното шкафче и внимателно седна на ръба на леглото. Алекс се размърда, измърмори нещо и протегна ръка сякаш искаше да докосне нещо. В отговор на тази тиха несъзнателна молба Рийд внимателно покри ръката й със своите силни мазолести пръсти.
Не би се учудил, ако сега тя отвореше очи и започнеше да го упреква за това, че е отнел девствеността й. Откъде би могъл да знае?
„Дори и да знаех — помисли си, — пак бих го направил.“
Тя не се събуди. Чуваше се само дишането й. Рийд импулсивно взе решение.
Внимателно се пъхна в леглото при нея, прегърна я и доближи лице до нейното.
Погали очите и устните, след това челото и страните й.
— Алекс — прошепна не за да я събуди, а само за да изпита удоволствие от произнасянето на името й.
Тя въздъхна дълбоко и по този начин вниманието му бе привлечено от разкъсаната фланелка. През отвора можеше да види гладката кожа на гърдите й. Тя изглеждаше мека като кадифе на слабото осветление на нощната лампа и му се искаше да я целуне.
Не го направи. Нито пък я целуна по устните, колкото и да се изкушаваше.
Помисли само леко да погали гърдите й. Видя тъмните кръгове около зърната им, които прозираха през блузата. Знаеше, че само ако ги докосне леко, ще се възбудят. Тази фланелка беше много по-сексапилна от който и да било халат или жартиер на Нора Гейл.
Беше му много трудно да лежи толкова близо до нея, без да я докосва. Усещаше, че е възбуден. Когато почувства болка в слабините, неохотно отдръпна ръката си от нейната и стана от леглото.
След като се убеди, че е завита добре и приспивателното е подействало, той излезе безшумно от стаята.
Глава XXXIX
— Влез! — извика Джуниър, който седеше на леглото и гледаше телевизия. — Здравей. Какво те води насам? Искаш ли една? — предложи той на Рийд от цигарите си с марихуана.
— Не, благодаря.
Шерифът се отпусна на един фотьойл и вдигна краката си върху една табуретка.
Стаята беше претърпяла само малко промени, откакто беше влизал в нея за първи път, въпреки че Джуниър беше сменил мебелите с по-нови, когато се премести отново тук след последния си развод. Беше просторна и уютна.
— Господи, ужасно съм уморен — каза Рийд, прокарвайки пръсти през косата си.
Джуниър угаси димящата цигара.
— Личи ти.
— Благодаря — намръщи се той. — Как успяваш винаги да изглеждаш добре, а аз винаги съм мрачен?
— Ген. Погледни мама. Никога не съм я виждал в лошо настроение.
— Сигурно си прав. Никога не съм виждал баща си весел.
— Не очаквай съжаление от мен. Знаеш, че жените трудно устояват на погледа ти. Ние просто сме различни характери, това е всичко.
— Заедно бихме били голяма сила.
— Ние бяхме.
— Хм?
— Спомняш ли си вечерта, когато си поделихме една от сестрите Гейл зад склада за оръжия? Коя беше?
Рийд се засмя.
— По дяволите, ако помня. Прекалено съм уморен, за да мисля, още повече пък да се ровя назад в спомените.
— Работил си извънредно, нали?
— Има нещо такова — той спря за миг. — Трябваше да наглеждам Алекс и да я пазя да не й се случи нещо.
Забеляза веселите проблясъци в очите на приятеля си.
— Трудна задача.
— Не се шегувам. Едва е останала жива днес следобед.
— Какво? — Джуниър скочи от леглото. — Какво се е случило? Ранена ли е?
Рийд му разказа за злополуката на магистралата.
— По-добре да й се обадя — каза Джуниър неспокойно.
— Недей. Когато си тръгнах, вече спеше. Дали са й успокоително в болницата и вече е подействало.
Усети изпитателния му поглед, но се направи, че не го забелязва. Нямаше намерение да му обяснява защо се е чувствал длъжен да я придружи до мотела. Беше му коствало много да отиде до стаята й и да се откаже от изкушението да лежи до нея през нощта.
— Няколко мексиканци са били свидетели на случката. Казаха, че колата й била избутана в канавката от някакъв пикап с инициали на предприятията „Минтън“ и, че е направено умишлено.