Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Алекс си тръгна много разстроена. Въпреки добрите си намерения го беше оскърбила. Съжаляваше за това. Но най-много я тревожеше фактът, че забеляза у възрастния мъж нетърпението на безусловния повелител.
Енгъс Минтън обичаше всичко да става както той каже. Когато нещо се протакаше, го ускоряваше сам. Не обичаше да го ядосват.
Повече от всякога Алекс съжаляваше Джуниър, който беше толкова по-различен от баща си. Няма съмнение, че това винаги с пораждало спорове помежду им. Можеше да разбере също защо един мъж като Рийд е напуснал предприятията „Минтън“. Не е могъл да се примири със заповедите на Енгъс.
Тя се качи в колата и потегли без определена посока. Напусна очертанията на града и пое по обиколните пътища. Гледката не беше много приятна. Виждаха се огради на полуразрушени, запуснати къщи. Петролни кладенци бяха пръснати безредно навсякъде.
Шофирането й помогна. Усамоти се и имаше възможност да размишлява.
И тя като майка си се беше заплела с трима мъже, които харесваше. Не искаше да повярва, че един от тях е убиецът.
Господи, каква бъркотия! Постепенно започна да разкрива тайните им. Ако имаше още малко време на разположение, навярно щеше да стигне до истината.
Но времето й изтичаше. Оставаха й само няколко дни, преди Грег да поиска доклад за резултатите. Ако не открие нещо конкретно, той ще настоява да се откаже.
Когато наближи града на връщане, изведнъж забеляза, че някакво превозно средство се движи прекалено близко зад нея.
— По дяволите! — измърмори, поглеждайки към огледалото. В следващия момент пикапът удари задния й капак. Слънцето й попречи да види шофьора зад волана. — Надмини ме, щом толкова бързаш.
Натисна педала на спирачката и даде знак на колата отзад да я изпревари. Не се получи реакция на подадения сигнал. Отстрани на шосето имаше съвсем тясна чакълеста отбивка. Алекс сви по нея, надявайки се, че шофьорът ще я задмине.
— Благодаря много! — каза тя, когато видя, че колата дава мигач за изпреварване и се доближава до осовата линия.
Колата се изравни с нейната. Алекс улови това с периферното си зрение. Не разбра, че целта на шофьора не е да се надбягват по пътя, докато не забеляза, че той кара опасно близо.
— Глупак такъв! — изкрещя тя и подаде глава от прозореца.
Пикапът изведнъж се засили и нарочно сви към нея, като закачи предния й калник с бронята си. Алекс изгуби контрол над управлението.
Вкопчи се във волана и натисна спирачките, но напразно. Гумите се плъзнаха по чакъла и колата падна в дълбоката канавка. Коланът я задържа, но тя политна напред и си удари главата в кормилото. Предното стъкло се пръсна на парчета при удара и покри главата и ръцете й с малки парченца.
Не знаеше дали е загубила съзнание, но следващото нещо, което долови, бяха гласове на хора, които й говореха. Те бяха нежни и мелодични, но тя не разбираше какво й казват.
Изтощена, Алекс едва помръдна. Това движение й причини неописуема болка в главата. Повдигна й се, но тя се опита да отвори очи.
Хората, заобиколили колата й, я гледаха загрижено. Говореха испански. Един от тях отвори вратата и любезно я попита нещо.
— Да, добре съм — отвърна автоматично.
Не можеше да разбере защо я гледат толкова странно, докато не усети топлата течност, която се стичаше по бузата й. Когато вдигна ръка и се убеди, че това с кръв, бавно свали треперещите си пръсти.
— Ще е по-добре, ако прекарате нощта в болницата. Мога да се погрижа да ви настанят в единична стая — предложи лекарят.
— Не, благодаря. Ще се чувствам по-добре в мотела. Като взема приспивателно, ще спя до сутринта — каза тя и разклати едно шишенце с хапчета.
— Нямате сътресение на мозъка, но внимавайте през следващите няколко дни. Никакви вълнения и никакъв спорт.
Алекс притвори очи изтощена.
— Обещавам.
— Ще махнем конците след около седмица. Имала сте късмет, че стъклата са попаднали върху главата ви, а не върху лицето.
— Да — отговори тя несигурно. Трябваше да обръснат малка част от темето й, но то можеше да бъде прикрито с косата й.
— Готова ли сте да приемете един посетител? Един мъж иска да ви види. Можете да останете тук, колкото пожелаете.
— Благодаря ви, докторе.
Той напусна стаята. Алекс се опита да се изправи, но установи, че е доста замаяна. На вратата стоеше Нат Честейн.
— Е, господин Честейн, доста отдавна не сме се виждали — каза тя саркастично.
Той се доближи до леглото й и стеснително попита:
— Как сте?
— По-добре и се надявам, че скоро ще се оправя.
— Мога ли да направя нещо за вас?