Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Рийд е убеден, че Пламит с виновен за вандалщината във фермата на Минтън, но няма доказателства, за да го арестува.
Съдията обикновено обсъждаше всички съдебни дела със Стейси. Тя беше спечелила доверието му още преди години.
— Не мисля, че Пламит би имал смелост да извърши подобно нещо. Някой го е ръководил, но сега това ме интересува най-малко.
Стейси загрижено хвана баща си за ръката.
— Какво те тревожи, татко? Алекс Гейдър ли? Не се тревожи за нея. Какво може да ти направи?
Той се усмихна едва-едва.
— Абсолютно нищо. Знаеш, че обичам всичко да е наред. Трябва да бързам. Довиждане.
Уенда Гейл Бъртън Пламит метеше на верандата, когато пристигна пощальонът. Подаде й няколко писма и тя му благодари. Разгледа ги, докато отиваше към къщата. Както обикновено, цялата поща беше адресирана до мъжа й. Повечето бяха сметки и кореспонденции, свързани с църквата.
Един плик обаче беше по-различен от другите. Хартията му беше с високо качество. Имаше щампа с обратен адрес, написан на машина, но не се четеше ясно. Техният адрес също беше написан на машина.
Любопитството й надделя и тя пристъпи строгите заповеди на съпруга си да не отваря пощата. Скъса плика от едната страна.
Вътре имаше само празен лист хартия. Разгъна го и от него изпаднаха пет банкноти от по сто долара.
Уенда гледаше втренчено парите, сякаш бяха изпратени от друга планета. Сумата от петстотин долара беше далеч по-голяма от даренията по време на най-добрите изцелителни служби. Фъргюс поддържаше семейството си само с подаянията, които получаваше. Почти всичко събрано отиваше за църквата и нейната „кауза“.
Без съмнение тези пари бяха изпратени от дарител, който искаше да остане анонимен. През последните няколко дни Фъргюс се обаждаше на различни хора и ги питаше дали искат да отидат като доброволци да стоят на пост пред вратите на фермата на Минтън. Той просеше и пари. Искаше да отпечата антиреклами във всички вестници против проникване на хазарта в Пърсел, а за това трябваха доста пари.
Много хора му затваряха телефона. Някои го наричаха с грозни думи, преди да затворят. Съвсем малко бяха тези, които го подкрепяха с половин уста.
Но петстотин долара!
Понякога той прекарваше доста време край телефона в тайни разговори. Уенда не знаеше за какво говорят, но предполагаше, че имат нещо общо с онази работа във фермата на Минтън. Едно от най-трудните неща, които някога е трябвало да прави, беше да лъже стария си приятел Рийд. Той разбра, че го лъже, но се прояви като джентълмен и не я обвини.
След това, когато спомена пред Фъргюс за греха си, че беше излъгала Рийд, той й каза, че Бог ще й прости тази лъжа, защото не иска неговите служители да отиват в затвора, където няма да има полза от тях.
Тя страхливо изтъкна, че Павел е прекарал много време в затвора и че там е написал голяма част от Новия Завет. Фъргюс не хареса сравнението й и каза, че трябва да си държи устата затворена за неща, които са прекалено сложни за нея, за да ги разбере.
— Уенда?
Подскочи уплашено, когато чу гласа му, и инстинктивно пъхна парите в деколтето си.
— Какво има, Фъргюс?
— Пощальонът ли беше?
— А, да — отговори тя и погледна към пликовете. Парите със сигурност бяха свързани с телефонните обаждания. Фъргюс нямаше да й каже нищо за тях. — Нося ти пощата.
Тя отиде в кухнята. Мъжът й седеше на масата, която използваше за бюро, когато не се хранеха на нея. Постави писмата на нея.
Когато се върна на мивката, за да доизмие чиниите, пликът с парите вече беше в джоба на престилката й.
Ще ги даде на Фъргюс по-късно. Междувременно започна да фантазира какво би купила с тях за трите си деца.
Алекс имаше на разположение тридесет и шест часа, за да размисли. Докато лежеше, за да премине главоболието й, прегледа отново всички документи и се опита да систематизира известните й факти.
Не можеше да продължава да се върти в кръг. Вероятно беше съвсем близо до истината, но фаталният срок, който й беше дал Грег, изтичаше съвсем скоро. Беше крайно време да действа бързо, дори ако трябва да блъфира.
Вече бе стигнала до извода, че тя е била катализатор за убийството на Селина, но нямаше намерение да носи тази вина до края на живота си. Който и да я е убил, трябва да понесе последствията от това.
Когато се събуди тази сутрин, главата все още я болеше, но сравнително поносимо. Прекара предобеда в преглеждане на бележките си, като се опитваше да открие нещо, което е изпуснала. След това отиде до офиса на съдията Уолис и сега го чакаше в приемната да се върне от обяд. Не му стана много приятно, когато я видя.