Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Да. Вместо това аз й предложих една от колите и й дадох ключовете. Тя се сбогува с мен и излезе. Предположих, че си е тръгнала сама.
— Някой чу ли този разговор?
— Никой, поне доколкото знам.
— Дори и жена ви?
— Тя си легна веднага след вечеря.
— Не разбирате ли, Енгъс? Вие нямате алиби. Няма свидетели на това, което се е случило, след като е излязъл Джуниър.
Доставяше му огромно удоволствие, че тя изглежда обезпокоена от това. Чертите на лицето й бяха неспокойни и загрижени. Напоследък му беше доста трудно да счита това момиче за свой враг. Очевидно и тя изпитваше същото.
— Аз спах при Сара Джоу през нощта — каза той. — Тя ще потвърди това. Рийд също. Бяхме още в леглото, когато той дойде на другата сутрин, за да ни каже, че е намерил тялото на Селина в конюшнята.
— Баба ми не се ли е тревожила за нея? Когато Селина не се е прибрала вкъщи, тя не се ли обади по телефона във фермата?
— Всъщност тя наистина се обади. Селина вече беше излязла. Похвали се, че вече спите и предполагам, че си е легнала отново. Чак сутринта е разбрала, че Селина не се е прибрала през нощта.
— По кое време се обади баба Греъм?
— Не си спомням. Не беше много късно, защото все още не бях легнал. Обикновено лягам рано. Бях уморен след деня, който прекарахме в конюшнята покрай онази кобила.
Алекс се намръщи, затова той каза:
— Звучи правдоподобно, нали?
Постепенно усмивката се възвърна на лицето му.
— Да, но има много въпросителни.
— Сигурен съм, че не са достатъчно за обвинение в убийство. Не са като окървавения Гууни Бъд, намерен със скалпел в ръка до жертвата.
Алекс не каза нищо.
Енгъс се доближи до нея и я хвана за ръката.
— Надявам се, че не съм ви причинил болка, говорейки искрено за майка ви.
— Не, няма нищо — отговори тя с едва доловима усмивка. — През последните няколко дни научих, че тя далеч не е била ангел.
— Никога не бих се съгласил да се ожени за Джуниър. Неодобрението ми нямаше нищо общо с това дали е била светица или грешница.
Той видя как тя нервно прехапа устни, преди да попита:
— Кое е било основното ви възражение, Енгъс? Това, че аз съществувах вече ли?
„Ето какво било!“ — помисли си той. Алекс обвиняваше себе си за съдбата на майка си. Чувството за вина я беше накарало да стигне до края на това разследване. Тя търсеше опрощение на греха, който Мърл Греъм й беше приписала. Как е могла да внуши това на едно дете? Сега вече нейната цел му стана ясна.
— Моето неодобрение нямаше нищо общо с вас, Алекс. Всичко беше заради Рийд и Джуниър — той скръсти ръце пред себе си и започна да ги разглежда, докато говореше. — Джуниър има нужда от някой, който да го стимулира от време на време. Силен баща, силен приятел, силна жена — погледна я изпод вежди. — Вие бихте били чудесна партия за него.
— Партия?
Той се изсмя и сложи ръце на кръста.
— За Бога, мога да го кажа направо още сега. Бих искал да се омъжите за Джуниър.
— Какво!?
Енгъс не беше сигурен дали наистина беше зашеметена, или просто беше много добра актриса. Няма значение кое от двете неща бе вярно, но той се гордееше със себе си, че бе имал смелостта да й го каже. Ако оставеше това на Джуниър, той никога нямаше да свърши тази работа.
— Можем да приемем една умна жена следовател в нашето семейство. Помислете си само какво можете да допринесете за бизнеса, да не говорим за празните спални във фермата. За кратко време бихте могла да ги напълните с внучета — той плъзна поглед по фигурата й. — Вие сте родена за това и ще влеете нова свежа кръв в семейството.
— Не говорите сериозно, Енгъс.
— Никога не съм бил по-сериозен — каза той и я потупа по гърба. — Засега нека оставим нещата така. Бих се радвал, ако стане нещо между вас и Джуниър.
Тя се отдръпна, когато я докосна.
— Енгъс, не искам да ви обиждам, нито пък Джуниър, но това, което ми предлагате, е… — замисли се, за да намери по-подходяща дума. След това се изсмя и каза — … нелепо.
— Защо?
— Молите ме да играя роля, която е била отредена за майка ми. Вие сте я отхвърлил.
— Вие сте подходяща за ролята. Тя не беше.
Алекс стана и тръгна към вратата.
— Съжалявам, ако не съм ви разбрала правилно, или ако съм накарала някого да мисли, че… — Енгъс се намръщи и това обикновено всяваше ужас в сърцата на онези, които му противоречаха. Тя обаче не трепна. — Довиждане, господин Минтън. Ще ви се обадя скоро.
След като излезе, Енгъс си наля малко уиски, за да се успокои. Стисна чашата толкова силно, че тя едва не се счупи в ръката му.
Предположенията на Енгъс Минтън рядко биваха подлагани на съмнение, а още по-рядко му се бяха присмивали в лицето. Със сигурност никой досега не ги беше наричал нелепи.