Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Гневът на Джуниър се изпари така, както се беше появил.
— Защо да се залъгваме? — засмя се подигравателно. След това погледна умоляващо Рийд. — Бих се радвал, ако се върнеш. Имаме нужда от теб, особено след построяването на хиподрума.
— Сега кой говори глупости?
— Знаеш, че съм прав. Татко винаги постига това, което иска. Напоследък бизнесът му не върви много добре. Аз имам чар, но той не е достатъчен, за да управлявам компанията. Ти би се справил по-добре.
— Идвам точно навреме.
— Татко е прекалено умен, за да разбере, че ти би могъл да ни държиш заедно, Рийд. Можеш да бъдеш буфер между нас — той сведе поглед. — По-скоро би се радвал да вижда теб около себе си, отколкото мен.
— Джуниър…
— Не, нека бъдем честни по този въпрос поне веднъж, Рийд. Прекалено стари сме, за да се лъжем един друг. Татко би се заклел в библията, че се гордее със сина си, но аз по-добре знам това. Знам, че ме обича, но аз върша глупост след глупост. Той би искал да бъда като теб.
— Това не е вярно.
— Страхувам се, че е така.
— Ох — каза Рийд и поклати глава. — Енгъс знае, че когато картите са раздадени, ти можеш да ги изиграеш. Имало е времена…
— Какви времена?
— Много пъти — подчерта Рийд, — си правил това, което е трябвало. Понякога си осъзнавал отговорността си едва след като си направил някоя беля, но когато знаеш, че нещо зависи от теб, ти си се справял добре.
Той сложи ръка на рамото на Джуниър.
— Понякога ти трябва някой, който да ти подскаже какво да правиш.
Беше време да привършват разговора. Рийд свали ръката си от рамото му и тръгна към вратата.
— Не продавай тези неща на ученичките, защото ще трябва да те пратя в затвора, ясно ли е? — вече беше отворил вратата, когато Джуниър го спря.
— Бях ужасно ядосан, когато се появи пред ресторанта и ми отне Алекс.
— Знам. Нямах друг избор. Беше по работа.
— Наистина ли? А какво ще кажеш за летището? Там също ли е било по работа? Баща ми е останал с друго впечатление.
Рийд не каза нищо: нито призна, нито отрече.
— Господи! — извика Джуниър и закри лицето си с ръка. — Пак ли същото? Отново ли сме влюбени в една и съща жена?
Рийд излезе и тихо затвори вратата след себе си.
Глава XL
Стейси отмести изядената наполовина от баща й салата от риба тон и я смени е купичка плодов коктейл.
— Не мисля, че ще ни безпокои още дълго — каза тя убедено. Тема на разговора беше Александра Гейдър. — Чу ли за злополуката?
— Доколкото разбрах, не е било злополука.
— Има много неприятели в града, които искат тя да си отиде.
— Енгъс не смята, че ще си замине — каза съдията, като си играеше с една череша, плуваща в гъстия сироп. — Той каза, че Алекс е убедена, че някой иска да я сплаши и принуди да си отиде, преди да открие кой е убиецът.
— Всичко ли, което каза Енгъс, приемаш за достоверно? — попита Стейси раздразнено. — Откъде знае той какво ще прави тя?
— От Джуниър. Алекс му е казала.
Стейси остави вилицата си настрани.
— От Джуниър?
— Да — баща й отпи една глътка от коктейла. — Той е имал среща с нея вчера.
— Мислех, че след като е излязла от болницата, се е прибрала в мотела.
— Няма значение къде е била, но Джуниър е единственият й контакт с външния свят — съдията беше толкова погълнат от своите собствени проблеми, че не забеляза погледа, който Стейси отправи към него.
Той стана от масата.
— По-добре да тръгвам, защото ще закъснея. Ще избираме съдебни заседатели тази сутрин и ще има предварителен разпит на онзи престъпник, който застреля един мъж в дома на Нора Гейл миналата вечер. Очаквам гражданско дело, но Рийд Ламбърт натиска Нат Честейн да води дело за опит за убийство.
Стейси се правеше, че го слуша какво говори. Съзнанието й беше заето с Джуниър и Алекс. Представяше си как Джуниър лежи до Алекс в леглото й в мотелската стая и я милва нежно.
— Между другото — каза съдията, като обличаше палтото си — намери ли бележката, която ти оставих вчера?
— Да се обадя на Фъргюс Пламит ли?
— Да. Той не е ли евангелисткият пастор, който участва на карнавала в навечерието на празника на Вси светии миналата година? Какво иска от теб?
— Търси подкрепа в борбата срещу навлизането на хазарта в Пърсел.
Съдията се засмя.
— Той знае ли, че е все едно да се опитва да задържи следващата буря над Пърсел?
— И аз му казах същото, когато се обади — отвърна Стейси. — Известно му е, че членувам в няколко женски организации, и искаше да проповядвам неговото дело там. Аз, разбира се, отказах.
Джо Уолис взе куфарчето с документ и отвори външната врата.