Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Не. Нямаше нужда да идвате тук. Все пак откъде разбрахте?
Той придърпа единствения стол в стаята и седна.
— Някакви мексиканци спрели преминаваща кола. Шофьорът се е обадил от най-близкия телефон за линейка. Един от помощниците на шерифа, който бил изпратен за разследване на случая, говорел испански, и научил от тях какво се е случило.
— Видели ли са пикапа, който ме избута от пътя?
— Да. Бихте ли могла да го идентифицирате?
— Беше бял на цвят — каза тя и погледна областния прокурор право в очите. — Отстрани имаше инициали на предприятията „Минтън“.
Той изглеждаше неспокоен и нервен.
— Същото казаха и мексиканците. Помощникът на шерифа не могъл да открие Рийд, затова се обади на мен. Ще се оправите ли скоро? — попита той и кимна към превързаната й глава.
— След два-три дни. Мога да сваля превръзката още утре. Имам само няколко шева, които ще ми останат за спомен.
След това Алекс погледна ръцете си, по които имаше малки драскотини от стъклата, разпръснал и се при удара.
— Познахте ли шофьора?
— Не.
Областният прокурор я погледна изпитателно, сякаш искаше да провери дали казва истината.
— Не — повтори тя. — Повярвайте ми, ако го бях направила, щях да го проследя сама. Зърнах само силуета му срещу слънцето. Мисля, че беше с шапка.
— Мислите ли, че това с била случайна злополука?
Тя се подпря на лакти.
— А вие?
Той махна с ръка и насила я накара да легне.
— Не. Предполагам, че не е било случайно.
— Тогава не ми задавайте глупави въпроси.
Той приглади с ръка косата си и изруга.
— Когато казах на моя стар приятел Грег Харпър, че ви предоставям пълна свобода на действие, не знаех, че ще създадете такъв хаос в областта.
Търпението й се изчерпи.
— Всичко се струпа на моята глава, господин Честейн. Защо се оплаквате?
— По дяволите, Алекс! Съдията Уолис, който не ме обича много, е доста сърдит. Не мога да спечеля нито едно дело в съда тези дни. Нарекохте убийци трима от най-влиятелните личности в областта. Пейсти Хикъм бе намерен мъртъв във ваше присъствие. Била сте в публичния дом на Нора Гейл, когато е станала престрелка. Господи, защо трябваше да отваряте това гнездо на оси?
Тя докосна челото си е длан.
— Не беше по мое желание. Следвах инстинкта си. И не се тревожете, ще запазя тайната ви за посещенията в публичния дом.
Той не знаеше къде да се скрие от срам.
— Алекс, казвам ви, че сте хванала бика за рогата и че той ще ви убие всеки момент.
— Което потвърждава, че съм съвсем близо до истината. Някой се опитва да ме отстрани, за да предпази себе си.
— Предполагам — каза прокурорът мрачно. — Какво постигнахте, откакто сте тук?
— Строго определени мотиви за едно нещо.
— Нещо друго?
— Липса на конкретни алибита. Рийд Ламбърт казва, че е бил с Нора Гейл. Тя призна, че би могла да лъжесвидетелства, ако е необходимо, за да потвърди това, което ме кара да мисля, че той не е бил с нея през цялата нощ. Джуниър няма алиби.
— А какво ще кажете за Енгъс?
— Той твърди, че е бил в къщата, но и Селина е била там. Ако Енгъс е бил там през цялата нощ, той е имал чудесна възможност да я убие.
— Гууни Бъд също би могъл да я проследи и да я убие — каза Нат. — И това би казал всеки адвокат пред съдебните заседатели. Никой не издава присъди без доказана вина. Все още нямате доказателства, че някой от тях е бил в онази конюшня и че са го видели със скалпел в ръка.
— Бях тръгнала към вашия офис днес следобед, за да поговорим точно за това, когато ме избутаха от пътя.
— Да говорите с мен за какво?
— За скалпела на ветеринарния лекар. Какво стана с него?
На лицето му се изписа изненада.
— Вие сте вторият човек, който ме пита за това тази седмина.
Алекс направи опит да се повдигне на лакът.
— Кой друг ви е питал?
— Аз — отговори Рийд, който стоеше на вратата.
Глава XXXVIII
Всичко в Алекс се преобърна. Страхуваше се от момента, когато ще го види отново. Беше неизбежно, разбира се, но тя се надяваше, че ще се държи спокойно, независимо от това, което се беше случило между тях.
Лежеше на болничното легло. Косата й се беше сплъстила от съсирената кръв, ръцете й бяха посипани с антисептичен прах. Беше твърде изтощена, за да се изправи, и не можеше да се преструва на спокойна.
— Здравейте, шериф Ламбърт. Ще ви бъде приятно да узнаете, че последвах съвета ви и спрях да се оглеждам за вампири зад гърба си.
Пренебрегвайки тона й той се обърна към прокурора:
— Здравей, Нат. Току-що говорих с помощника си по радиостанцията.
— Тогава сте научил какво се е случило.
— Отначало помислих, че е работа на Пламит, но помощникът ми каза, че колата и е била блъсната от пикап на предприятията „Минтън“.