Добре пазени тайни

— Виновен съм и по двете обвинения.

Рийд изруга.

— Защо отново разпалваш огъня?

— Така ми е по-удобно.

— Нора Гейл е налице.

— Но не е свободна — най-малкото за никой друг, освен теб.

Рийд сви устни.

— Съжаляваш ли, негоднико?

— Виж, това не вреди на никого. Стейси има нужда от внимание. Тя го иска сама.

— Защото те обича, глупако!

— О-о! — Джуниър махна с ръка, за да отпъди тази мисъл. — Знам едно нещо със сигурност. Тя е страшно сърдита на Алекс. Страхува се, че тя ще ни разори и ще съсипе репутацията на баща й.

— Може да го направи. Алекс е решила да намери виновника и да го прати в затвора.

— Това не те ли безпокои?

— Безпокои ме — отговори Рийд. — Ще загубя много, ако компанията „Минтън“ не получи разрешително за хиподрума. Ти също.

— За какво намекваш? Мислиш, че аз съм избутал Алекс в канавката? Това разпит ли е, шерифе? — попита Джуниър с недружелюбен тон.

— И така?

Красивото лице почервеня от яд.

— Боже мой, да не си луд? — той стана от леглото и погледна Рийд право в очите. — Не бих позволил и косъм да падне от главата й.

— Беше ли в нейната стая тази сутрин?

— Да. И какво от това?

— Защо? — изкрещя Рийд.

— А ти как мислиш? — извика на свой ред Джуниър.

Рийд отметна главата си назад. Направи го по навик, без да го съзнава.

Изминаха няколко секунди преди Джуниър да каже:

— Тя ми отказа.

— Не съм те питал.

— Но искаше да ме попиташ. Алекс и причината, поради която е тук, имат ли нещо общо с отказа ти на предложението на баща ми да се върнеш на работа в компанията? — попита той и се върна до леглото, като седна в единия край и погледна въпросително към него. Не получи никакъв отговор.

— Ще ми го кажеш ли някога, Рийд?

— Не.

— Защо?

— Защото няма смисъл. Когато напуснах компанията, беше за добро. Не искам отново да ставам част от нея.

— От нас, искаш да кажеш.

Рийд вдигна рамене. Джуниър го изгледа замислено.

— Заради Селина ли?

— Селина — прошепна Рийд с тих и тъжен глас. — Селина е мъртва и погребана.

— Наистина ли?

Приятелите се спогледаха искрено и всички преструвки изчезнаха. След миг Рийд отговори:

— Да.

— Не е същото, както преди да умре, нали?

— Не би могло да бъде същото.

— Предполагам, че е така — каза Джуниър мрачно. — Съжалявам за това.

— Аз също.

— Какво ще кажеш за Алекс?

— Тя ли е причината, за да не се върнеш при нас?

— По дяволите, не. Ти знаеш причината, Джуниър — или поне би трябвало да я знаеш. Чувал си ме да говоря за това доста често.

— Онези глупости за независимост ли? Това не може да бъде причина. Ти се разбираш с Енгъс много по-добре от мен.

После си пое дълбоко дъх и каза:

— Прав съм, нали? Ти се отказваш от ръководството на компанията заради мен!

— Грешиш — побърза да възрази Рийд.

— За Бога, не греша — изръмжа Джуниър. — Ти мислиш, че си заплаха за мен — законния наследник. Е, много ти благодаря, но не ми прави повече никакви услуги!