С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Но най-болният въпрос бе възстановяването на служебните взаимоотношения с Дилън. Трябваше да се оправят веднага, за да върви работата.
Изостави временно грижата за Грейъм и се обърна към Дилън.
— Седни, моля те. Разкажи ми за предприемачите, които имаш предвид.
Той се настани, а тя наля кафе. Вече знаеше, че го пие без мляко, затова му подаде горещата чаша и седна зад бюрото си.
— Съкратих ги до трима — каза той и й подаде папката, която носеше. — Не са в някакъв специален ред.
Тя хвърли поглед на трите получени от Дилън оферти, върна се на първата и започна да я чете по-задълбочено. Той се въртеше неспокойно на стола си. Тя усещаше, че ще я заговори, преди да беше произнесъл и звук дори.
— Чувствам, че трябва да ти се извиня, Джейд, но не съм сигурен защо и за какво.
— Не е необходимо.
— Виждам, че си разтревожена.
— Вярно е, но няма връзка с теб.
Тя продължи да гледа листите пред себе си, но възприемаше много малко от прочетеното. Не можеше да се концентрира — мисълта й се връщаше към усещането за мустаците му върху нейните устни.
— Ти ми обясни веднъж положението, с целувките имам предвид.
— Спомням си разговора.
— Онзи път, когато те целунах в лимузината… добре де, искам да знаеш, че то беше съвсем различно от снощи. Снощи…
— Не желая обяснения!
— Въпреки всичко не ми се ще да си мислиш, че съм си въобразил нещо поради твоето приятелско отношение.
— Нищо не си мисля.
— Не си ме поощрявала за секс.
— Приятно ми е да го чуя.
— Нямах намерение да те целувам, Джейд. Беше спонтанно.
— Разбирам.
— Ако по-навреме ми беше казала, че не ти харесва…
— Не съм казвала, че не ми харесва.
Едва когато чу собствените си думи, тя осъзна какво бе признала. Погледнаха се безмълвно, конфузно. Тя въздъхна дълбоко. Нямаше оръжие срещу силата на погледа му.
— Значи ти е харесало? — попита той с дрезгав глас.
— Не. Имам предвид… — Сведе очи отново. — Всъщност казах, че не мога… не мога да го направя, Дилън.
— Не можеш да целунеш партньор в бизнеса?
— Никого не мога да целуна!
Чу го как слага чашата си от кафето на края на бюрото. Дрехите му се потриха във възглавницата на стола, когато се наведе напред.
— Никого не можеш да целунеш?
— Да.
— Защо?
— Това е моя работа.
— А сега е и моя — каза той с повишен тон.
Тя вдигна смело глава и го погледна, но веднага й се прииска да не беше го правила. Той бе подпрял лакти на бюрото й, леко приведен. Лятното слънце бе прошарило косата му на ивици. Голите му ръце, широкият гръден кош, лицето с мустаците и непроницаемите светлокафяви очи излъчваха мъжественост, която, както и целувката му, едновременно я очароваше и отблъскваше.
— Темата е приключена — каза тя рязко.
— Засега.
Тя се загледа в документите по бюрото си и се покашля леко.
— Бих искала да обсъдим офертите, за да можеш да решиш.
— Добре — съгласи се бавно той.
Въпреки това Дилън продължи да я пронизва с непоколебимия си твърд поглед през цялото време. Тя се чувстваше смутена. Той вършеше всичко с тази негова проклета напрегнатост — работа, поглед и… целувка.
— Мътните да го вземат, писна ми вече от това! — Иван нямаше предвид нито своята недъгавост, нито инвалидния стол, макар че биеше с юмруци по облегалките му. Беше провокиран от лежащия в скута му договор, който Нийл беше измъкнал от госпожа Паркър.
— Кой с всичкия си би дал половин милион долара за онова жалко парче земя?
— Не съм аз — отговори мрачно Нийл.
— За какво ли й е притрябвало?
— Може би просто иска да прокара железопътна линия. Според документите, заводът ще изнася стоки през океана от Порт Роял. За каквото и да й трябва, новината е лоша за нас.
Нийл гледаше към договора с навъсено чело.
— Това вероятно е само първото предложение на Джейд. Джи Ес Ес са червиви с пари. Тя ще продължи да наддава, докато Отис се предаде.
— Налей ми питие! — изръмжа Иван.
Нийл наля бърбън и за себе си. Тази сутрин бе издигнал добър фронт пред Джейд. Всъщност тя бе улучила целта. За първи път в живота му неговата увереност беше накърнена.
Не бе лесно да манипулират Джейд, както той и Иван глупаво се бяха надявали да направят. Очевидно пренебрегваше телефонните му обаждания. Заяви, че е изхвърляла изпратените от него рози. Разпалваше сред обществеността подчертан интерес към новия завод. Той имаше лошото предчувствие, че тя щеше да се справи с тях.
Баща му бе стар и недъгав. Гласът му се чуваше, но дали хората се вслушваха наистина в него? Каква власт можеше да упражнява Иван при новото положение? Славеше се с машинациите си спрямо хората, предлагайки им работни места. Не след дълго сигурно той щеше да ги моли да работят за него.