Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Значително по-силни.
— Но за това по-нататък — казва той.
Той се мести от град на град като скитник и никога не се задържа на едно място дотолкова, че да пусне корени. Сега, от дистанцията на всички тези години, беловласият мъж смята, че още тогава е знаел, че го наблюдават — интуитивно усеща, че някакъв определен вид хора следят всяка негова стъпка. Много малко от тях са жени — повечето са мъже — и всички имат вкус към ярките дрехи, недопечените пържоли и скъпите бързи коли, боядисани в същите крещящи цветове като облеклото им. Лицата им изглеждат недодялани и безизразни. По-късно ще си каже, че му напомнят онези тиквеници, които хвърлят луди пари за пластична хирургия при лекарите-шарлатани. По време на този двайсетгодишен период — по същия интуитивен начин, сякаш с периферното зрение на съзнанието си — Тед си дава сметка, че без значение в кой град се намира, тези детински символи се появяват по оградите, стените на къщите и тротоарите. Звезди и комети, планети с пръстени и лунни сърпове. Понякога и червено око. Често покрай тях са нарисувани и квадратчетата, върху които скачат децата, когато играят на дама. По-късно, казва той, всичко се навързало по един откачен начин, но не и през трийсетте, четирийсетте и петдесетте, докато скитосвал из Америка. Не, тогава той бил като лекарите от наборната комисия — не е искал да види онова, което щяло да му извади очите, защото е било… обезпокояващо.
И тогава, тъкмо когато войната в Корея наближава към своя край, Тед Бротиган вижда Обявата. Тя предлага РАБОТАТА НА ЖИВОТА ВИ и казва, че ако ти си ЧОВЕКЪТ С НУЖНАТА. КВАЛИФИКАЦИЯ, няма да се задават АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ВЪПРОСИ. Изброяват се уменията, които трябва да владее кандидатът, и счетоводството е сред тях! Бротиган е сигурен, че обявлението е разпространено из цялата страна; просто той го прочита в „Сакраменто Бий“.
— По дяволите! — извика Джейк. — Та това е същият вестник, който е чел и татко Калахан, когато открива приятеля си Роуън Магръдър…
— Тихо — сряза го Роланд. — Слушай.
Всички се заслушаха.
ШЕСТ
Тестовете се провеждат от хуми (термин, който Тед Бротиган ще научи след няколко седмици — когато напусне 1955 година и пристъпи в безвремието на „Алгул Сиенто“). Този, който го интервюира за работата в Сан Франциско, също е хум. Тед ще научи (освен другите неща), че дегизировките на отрепките — най-вече маските им — не са особено качествени, особено когато се намираш близо до тях. Когато си наблизо, можеш да видиш истината — те са кръстоска между хуми и тахийни, които се вкопчват в идеята за своето превръщане с абсурдно религиозен плам. Най-лесният начин да накараш една отрепка да те сграбчи в мечешка прегръдка, докато острите й зъби търсят сънната ти артерия, е да заявиш, че единственото превръщане, на което са способни, е да станат по-стари и по-грозни. Червените белези на челата им — Окото на Краля — обикновено изчезват, когато се подвизават в Ключовия свят (или изсъхват като загорели пъпки), а маските им придобиват почти органичен вид, като изключим местата около ушите, където наднича косматата им, осеяна със зъби плът, и ноздрите им, гъмжащи от множество гърчещи се реснички. Кой обаче е толкова невъзпитан, че да си вре гагата в чуждите носове?
Каквото и да си мислят отрепките обаче, видът им определено отблъсква хората дори и когато се намират в Ключовия свят, а никой не иска да подплаши новата плячка, преди да е поставил капаните. Ето защо хумите (прозвище, което кан-той никога не използват, понеже го намират за обидно, като „чернилка“ или „вамп“) провеждат тестовете и интервютата — само хуми и нищо друго, докато не преминеш през някой от функциониращите портали, стоварващи те директно в Тъндърклап.
Тед и стотина други кандидати биват събрани в някаква гимназия, която му напомня онази в Източен Хартфорд. Физкултурният салон е претъпкан с ученически чинове, а подът е покрит с тепихи, за да не могат железните крака на чиновете да надраскат полирания паркет. След първия кръг обаче — деветдесетминутен тест със задачи по математика и английски — половината от тях са празни. След втория — три четвърти. Вторият кръг се състои от странни въпроси, които са изключително субективни, и на няколко пъти Тед дава не този отговор, който смята за правилен, защото мисли — и знае, — че проверяващите искат отговор, различен от този, който той (и повечето хора) биха дали. Ето например един от въпросите: