Луната е наставница сурова

— Аз ли спечелих?

— Ти, аз, Проф, Клейтън, почти всеки, който планирахме да влезе в Конгреса. Не бе трудно. Макар че Адам не се застъпи за ничия кандидатура, не се бавих и казах на другарите кого предпочитаме. Саймън също се намеси. Имаме и хубави връзки във вестниците. Щеше ми се да си тук вечерта след победата и да видиш резултатите. Беше вълнуващо!

— Ами как се оправихте с преброяването? Де факто никога не съм знаел как се скалъпват избори. Пишехте ли имената на листчета?

— А, не, използвахме по-уместна система… в края на краищата някои от най-добрите ни лунатици са неграмотни. Превърнахме банките в изборни бюра, като чиновниците удостоверяваха самоличността на своите клиенти, те пък гарантираха за членовете на семействата и за съседите си, които нямат парични сметки. Хората казваха точно за кой кандидат са, служителите вкарваха гласовете в банковите компютри пред погледа на избирателя и цифрите веднага се изчисляваха от комисията — тук, в Луна Сити. Всички се изредиха за по-малко от три часа; резултатите бяха разпечатани само няколко минути след това.

Внезапно в главата ми светна лампичка и реших да разпитам Уайо насаме. Не, не Уайо, а Майк. Да пробия през тази негова гордост на Адам Селене и да изтръгна истината от невристорите му. Припомних си чека, надут с десет милиона милиарда долара, и се запитах колко ли човека всъщност са гласували за мен? Седем хиляди? Седемстотин? Или семейството и приятелите?

Но вече не се притеснявах за новия Конгрес. Проф не само им пробута белязано тесте, ами си раздаде и всичките козове. После се скри на Земята, докато престъплението се забрави. Не виждах смисъл да питам Уайо, тя дори не биваше да знае какво е направил Майк… Така май беше по-добре за нея.

Никой нямаше да се усъмни. Ако има нещо, което хората смятат, че се разбира от само себе си, то е убеждението им — вкарваш честни числа в компютъра и излизат пак честни числа. И аз въобще не го вярвах, преди да срещна машина с чувство за хумор.

Промених си намерението да разкажем на Стю за личността на Майк. И трима осведомени означаваха, че двамата са в повече.

— Май… — започнах и превключих. — Майко мила! Изглежда добре направено. С колко спечелихме?

Адам отговори безизразно:

— 86 процента от нашите кандидати успяха. Приблизително колкото очаквах.

(Приблизително, а? Разправяй го на фалшивата ми ръка! Точно колкото си очаквал, Майк, старо желязо такова!)

— Струва ми се — кимна Стю, — че ако ембаргото бъде наложено незабавно, ще ни е нужно нещо, с което да поддържаме ентусиазма от тази паметна вечер. Инак ще настъпи дълго затишие на влошаваща се икономическа депресия, както и разрушаване на илюзиите. Адам, още в началото ти ме впечатли с умението си да правиш прецизни догадки за бъдещи събития. Има ли някакъв смисъл в моите опасения?