Луната е наставница сурова

— О, не! — каза Уайоминг Нот.

— О, да, мила Уайо. Не е наложително да го правим, а чисто и просто да вмъкваме „събитието“ по новинарските канали към Земята. Вероятно е най-добре да го предадем с нелегален лъч (който да припишем на учените, все още пребиваващи при нас), докато официалните източници проявяват всички белези на строга цензура. Адам?

— Отбелязвам си тази тактика и навярно ще я включим в цялостната стратегия. Но само тя не стига. Трябва да ни бомбардират.

— Адам — обади се Уайо, — защо казваш това? Дори Л-Сити да устои на най-мощните им бомби (надявам се никога да не разбера така ли е), всички знаем, че Луната не може да победи в мащабна война. Ти сам си го изтъквал много пъти. Няма ли начин така да ги изработим, че направо да ни оставят на мира?

Председателят Селене пощипна дясната си буза и аз си помислих: „Майк, ако не престанеш с този театър, скоро и мен ще ме накараш да повярвам!“ Дразнеше ме и очаквах с нетърпение възможност за открит разговор, в който да не си играем на Адам Селене.

— Мила Уайоминг — сериозно подхвана той, — това е проблем от теорията на игрите, сложен вариант с ненулева сума. Имаме определени ресурси от „пионки“ и множество възможни ходове. Противниците разполагат със значително по-големи резерви и още по-широк спектър от отговори. Проблемът ни се състои в такава манипулация на събитията, че силата ни да е насочена към свръхоптимално решение, като ги подтикнем към безцелно хабене на тяхната превъзхождаща мощ и въздържане от употребата й до максимум. Съществен е изборът на подходящите моменти и е нужен гамбит, с който да предизвикаме верига от стъпки, благоприятни за нашата кауза. Съзнавам, че не звучи ясно. Бих опитал да пусна факторите в компютър и да ти покажа как сме. А можеш и да приемеш изводите ми… или да се осланяш на собствената си преценка, любезна госпожо.

Напомняше на Уайо (под носа на Стю!), че не беше Адам Селене, ами Майк — нашичкият умник и половина, способен да се справи с тъй сложен проблем, защото бе компютър, най-схватливият където и да било.

Уайоминг отстъпи:

— Не, не. Не бих проумяла математиката. О’кей, длъжни сме да го направим. Но как по-точно?

Стана четири сутринта, преди да разполагаме с план, който освен Адам да удовлетворява Проф и Стю. Или по-скоро толкова време му трябваше на Майк да пробута своя замисъл, като се преструва, че измъква идеи от главите ни. Дали пък това не беше разработка на професора, а Адам Селене играеше търговеца?

Както и да е. Вече имахме план с график (опирахме се на общата стратегия от 14 май 2075 година), различаващ се само по приспособяването към събитията, които се случваха. Накратко, от нас се искаше да се държим колкото е възможно по-гнусно, но в същото време да създаваме впечатлението, че е страшно лесно да ни напляскат.