Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Бях в Градската зала на обяд след твърде малко сън и открих, че е трябвало да дремна encore73 два часа. Конгресмените от Л-Хонконг не можаха да пристигнат толкова рано, въпреки че вече целият път се изминаваше с подземка. Уайо удари чукчето чак към 14.30.
Да, нашата новобрачна стана временна председателка във все още неорганизираното събрание. Ръководството на парламент сякаш й беше в кръвта и изборът й се оказа добро решение. Сбирщина лунатици се държи по-прилично, когато дама хване в нежната си ръка чукчето.
Няма да се впускам в подробности какво стори Конгресът на тази сесия и по-късно, те са достъпни за всекиго. Появявах се само при необходимост и не си направих труда да изуча правилата на техните приказчици — струваше ми се, че в думите им поравно присъстваха най-обикновена вежливост и начини, по които председателят прибягва до магия, за да наложи своето.
Уайо едва успя да поиска ред в залата и едно приятелче скочи от мястото си:
— Госпожо, предлагам да отложим дневния ред и да изслушаме професор Де ла Пас! — което предизвика одобрителен рев.
Уайо пак удари по масата:
— Предложението е нарушение на правилника, депутатът от Долен Чърчил да седне. Заседанието бе прекъснато, без да изчерпим точката, и председателят на комисията по организацията, резолюциите и управленските структури все още има думата.
Оказа се, че това е Волфганг Корсаков, избраник от Долен Тихо (член на групата на Проф и нашият главен мошеник в „ЛуНоХоКо“). Той не само взе думата, ами си я задържа цял ден, правейки с времето каквото поиска — тоест подбираше говорещите според желанието си, вместо да позволи на всеки да се изкаже. Ала на никого не му дотегна особено, тази тълпа сякаш бе доволна да я ръководят. Шумяха, но не бяха непокорни.
До вечеря Свободната Луна имаше ново правителство. То замести фалшивото, което сами избрахме и което ни прати с Проф на Земята. Конгресът узакони всички актове на временния предшественик, като придаде официалност на нашите действия, благодари за стореното и натовари комисията на Волфганг да продължи своята работа върху постоянните структури на властта.
Проф беше избран за председател на Конгреса и служебен премиер-министър на предходното правителство до приемането на конституция. Възрази заради здравето и възрастта си… После каза, че е готов да служи, ако му дадат някои неща в помощ. Бил твърде стар и изтощен от пътуването до Земята, за да поеме постоянна отговорност — освен когато се разглеждат въпроси от държавно значение, — затова поиска да се излъчат говорител и негов заместник… Пък и смятал, че този Конгрес трябвало да увеличи членовете си с не повече от 10 процента, като сам избере извънредни депутати. Така премиерът (независимо кой) ще подбира хора от кабинета или държавни министри, които в момента може да не са включени в основния екип, особено министрите без портфейл, но ще облекчат поетия от него товар.
Заинатиха се. Повечето бяха горди, че са конгресмени, и вече ревнуваха положението си от други. Ала Проф седеше с уморен вид и чакаше. Тук някой наблегна, че и тъй контролът оставал в ръцете им. Е, дадоха му каквото пожела.
После един тип пробута реч уж под формата на въпрос към председателя. Всеки знаел (така каза), че Адам Селене се въздържал от поставяне на кандидатурата си за конгреса, защото като водещ Извънредния комитет не бивало да се възползва от преимуществата, та да си пробива път към новата власт… но дали уважаемата председателка можела да посочи някаква причина да не изберат господин Селене за извънреден депутат? Като признание за големите му заслуги? За да разбере цялата Луна — да, и всички онези земни червеи, и най-вече бившата Лунна управа, — че ние не го отхвърляме, ами напротив, той е сред нашите обичани висши държавници и не е на самия връх просто защото реши да не бъде!
Още викове, които нямаха край. Лесно ще научите кой произнесе речта, обаче залагам десет към едно, че Проф я написа, а пък нашата сладка Уайо се погрижи да я чуят.
Ето какво стана след няколко дни.
Премиер-министър и министър на външните работи — професор Бернардо де ла Пас.
Говорител — Фин Нилсен. Негова заместничка — Уайоминг Нот Дейвис.
Заместник-министър на външните работи и министър на отбраната — генерал О’Кели Дейвис. Министър на информацията — Терънс Шиън (Шини остави „Лунная правда“ в ръцете на главния редактор, за да се обедини с Адам и Стю). Специално назначен министър без портфейл в Министерството на информацията — Стюарт Рене Лажуайе, извънреден депутат. Министър на икономиката и финансите (също попечител на вражеската собственост) — Волфганг Корсаков. Министър на вътрешните работи и сигурността — „Клейтън“ Ватанабе. Министър без портфейл и доверен съветник на премиера — Адам Селене. Плюс още дузина високопоставени от други зайчарници на Скалата.
73
Още (фр.). — Б.ред.