Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Пълен абсурд.
Аз не съм сбор от измислици. Не съм създадена от писач. Аз съм жена, човешко същество, дъщеря на човешки същества и майка на момчета и момичета в първия си живот и на още и още след първото ми подмладяване. Ако съдбата ме командва, то тогава тази съдба е в моите гени… а не в измишльотините на някой късоглед затвореняк, прегърбен над робопишеща машина.
Проблемът беше, че към края на десетилетието дойде един момент, когато разбрах, че Теодор ми е разказал за една трагедия, която би могла да бъде предотвратена. Но можеше ли? Бих ли могла да използвам свободната си воля, за да разкъсам златните вериги на предопределението? Можех ли да използвам предварителните си знания, че нещо ще се случи, за да направя така, че да не се случи?
Да го обърнем наопаки: ако направя така, че да не се случи, как бих могла да знам предварително за нещо, което никога не се е случвало?
Не се и опитвайте да го проумеете: онова, което ще захапете, е собствената си опашка.
Възможно ли е изобщо да избегна задачата в Саматра?
Знаех, че спътникът електроцентрала ще избухне и всички на борда му ще загинат. Но през 1952 г. никой не знаеше дори, че някога ще съществува спътник електроцентрала. През 1952 г. той не е бил дори чертеж.
Какъв беше моят дълг?
В петък доктор Рамзи ми каза, че Присила не е бременна, че физически е достатъчно зряла, за да се размножава и че е склонен да подпише акт за раждане със задна дата, ако поискам, показващ каквато и да е възраст между тринайсет и деветнайсет години… но по негово мнение тя разсъждава по детски.
Съгласих се.
— Но може да ми се наложи да й подправя възрастта поне на шестнайсет години.
— Разбирам. Брат й я чука, нали?
— Тази стая звукоизолирана ли е? — отвърнах му с въпрос.
— Да. Както и сестрата — нищичко няма да излезе от нея. Чували сме какво ли не и по-голямата част от това „какво ли не“ е много по-лошо от едно малко кръвосмешенийце между брат и сестра. Миналата седмица имахме случай — не беше с хора от Хауардовите семейства, слава Богу — на „брат му го чука“. Радвай се, че твоите деца са нормални. При игричките на братя и сестри всичко, за което е нужно да се погрижиш, обикновено е тя да не забременее и да го преодолеят, докато им дойде времето да се оженят за някого. Както става почти винаги. Никога досега ли не си се сблъсквала с такова нещо?
— Случвало се е. Преди ти да поемеш практиката на баща си. Той не ти ли е разказвал?
— Ти майтап ли си правиш? За татко Хипократовата клетва е заповед, дадена му лично от оня горе! И как беше?
— Ами общо взето добре, макар че по онова време се тревожех. По-голямата сестра научи малкия брат, после той — по-малката сестра. Известно време стъпвах много предпазливо и се чудех дали да ги изловя на място или просто да ги следя да не стане някоя беля. Но никога не са се задълбочавали — само си се радваха. Моите хлапета яко ги тресе хормона — всичките до едно.
— А тебе не те ли тресе?
— Да си сваля ли гащите? Или първо да завършим спора?
— Много съм скапан. Давай нататък.
— Лигльо. Ами един по един всички си взеха Хауардовите пари и сега и трите двойки са си дружки и мисля, че от време на време прекарват заедно уикенда в Уестчестър. Но гледат подобни неща да не ми влизат в полезрението, за да не шокират горкичката стара задръстена мама. Ала тези двамата не го приемат толкова леко. Джим, трябва да омъжа това момиче.
— Морийн, Присила не е готова за брак. Цярът ще я съсипе още повече от болестта. Ще съсипеш живота на някой мъж и нейния ще объркаш, да не говоря за вредата за евентуалните деца. Хммм… Присила ми каза, че току-що се е преместила тук от Далас. Не познавам Мариан. От семейство Харди е, нали? Що за човек е Мариан?
— Джим, в случая аз не съм непредубеден свидетел.
— Когато чувам жената, която може да види добрата страна дори в самия дявол, да говори подобни неща, това ми казва всичко. Е, Мариан може и да е имала добри намерения спрямо Присила, но не се е справила добре с нея. Или поне не достатъчно добре, за да рискуваме и да я омъжим на четиринайсет години, без значение колко зрели са мерките на таза й. Морийн, ще я пиша на колкото години кажеш, но не я омъжвай толкова млада.
— Ще се опитам, драги. Хванала съм тигъра за опашката. Благодаря ти.
Той ме целуна за довиждане. След малко се обадих:
— Престани. Нали ми каза, че си скапан. А чакалнята ти е тъпкана с пациенти.
— Лигла.
— Ами такава съм. Някой друг път, миличък. Много здраве на Велма. Следващата седмица ви каня и двамата на вечеря да ми видите новата къща. Може и тогава.