Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Той й проправи път край помощниците на боцмана, които седяха над робите и свирепо ги шибаха с думи и бичове, и така я изведе на средната палуба. Тук той вдигна затъмнения фенер и когато светлината му се разля отново, Асад високо заповяда да го угасят.
Но Сакр-ел-Бар не обърна никакво внимание на заповедта. Той се приближи към главната мачта, около която бяха наредени буретата с барут. Едно от тях беше отворено, та ако потрябва, да бъде готово за топчиите на горната палуба. Откованият капак беше сложен свободно отгоре му. Този капак Сакр-ел-Бар бутна настрана, след това издърпа една от роговите стени на фенера и вдигна полу-освободения по този начин пламък над барута.
Тревожен вик се изтръгна от неколцина, които го бяха наблюдавали. Но този вик бе заглушен от рязката му заповед:
— Спрете гребането!
Там-тамът мигновено замлъкна, но робите потопиха веслата още веднъж.
— Спрете гребането! — заповяда той повторно. — Асад! — извика той. — Нареди им да спрат или ще ви изпратя всички направо в прегръдките на шейтана! — И сниши фенера, докато го допря до самия ръб на бурето с барут.
Гребците веднага спряха. Робите, корсарите, офицерите и самият Асад стояха вкаменени, всички забили втрещен поглед в тази осветена от фенера мрачна фигура, която ги заплашваше със смърт. Може на някои и да бе минало през ума да се нахвърлят тозчас върху му, но те бяха възпрени от опасението, че най-малкото движение, насочено към него, можеше да ускори взрива, който щеше да ги прати на оня свят.
Най-после Асад се обърна към него с глас, наполовина задавен от бяс:
— Аллах да те убие! Да не си завладян от нечестивия?
Марзак, който стоеше до баща си, сложи стрела на грабнатия от него лък.
— Защо стоите и зяпате? — извика гой. — Посечете го, ей вие там! — И още докато говореше, вдигна лъка. Но баща му го спря, защото разбра какъв щеше да е неизбежният край.
— Ако някой направи крачка към мене, фенерът ще се озове веднага в барута — спокойно заяви Сакр-ел-Бар. — А пък ако ти изпълниш намерението си и ме застреляш. Марзак, или ако някой друг стреля по мене, същото ще стане само по себе си. Това да ви служи за предупреждение, освен ако жадувате за рая на пророка.
— Сакр-ел-Бар! — извика Асад и вместо доскорошния гняв в гласа му се промъкна нотка на молба. Той умолително простря ръце към капитана, когото в сърцето и душата си вече беше осъдил на смърт. — Сакр-ел-Бар, заклевам те в хляба и солта, които сме яли заедно, бъди разумен, синко мой!
— Не съм си загубил разума — отговори корсарят — и понеже е така, нямам никакво желание да ме сполети съдбата, която ме очаква в Алжир… в памет на същите хляб и сол. Нямам никакво желание да се върна с тебе, за да бъда обесен или изпратен пак да си вадя душата като гребец.
— Ами ако ти се закълна, че нищо подобно не ще се случи?
— Ти ще престъпиш клетвата си. Не бих ти се доверил сега, Асад. Защото ти се показа като глупак, а през целия си живот никога не съм видял добро от глупак и никога не съм се доверявал на глупак освен веднъж, и той ме предаде. Вчера ти се молих, сочих ти разумния път и ти предлагах благоприятна възможност. Срещу малка жертва можеше да ме задържиш в ръцете си и да ме обесиш, когато пожелаеш. Предлагах ти собствения си живот и макар и да го знаеше, ти не знаеше, че и аз го знам. — Той се изсмя. — Виждаш ли сега какъв глупак си ти? Твоята алчност ти изкопа гроба. Ръцете ти искаха да заграбват повече, отколкото можеха да държат. Сега виждаш последиците. Те са там, на този бавно, но сигурно приближаващ се галеон.
Всяка дума се забиваше в мозъка на Асад, за да го просветли със закъснение. Той закърши ръце в сляпа ярост и отчаяние. Хората стояха в безмълвен ужас и не смееха да направят и най-малкото движение, което би могло да ускори техния край.
— Кажи каква е твоята цена — извика най-после пашата — и аз се кълна в брадата на пророка, че тя ще ти бъде платена.
— Аз ти я казах вчера, но ти ми отказа. Предложих ти своята свобода и живота си, ако това беше необходимо, за да получа свободата на друг човек.
Да беше се озърнал, щеше да види как светнаха очите на Розамунд, как тя внезапно притисна ръце до гърдите и това щеше да му подскаже, че думите му съвсем не бяха загадъчни и че тя ги бе разбрала.
— Ще те направя богат и почитан, Сакр-ел-Бар — настойчиво продължи Асад. — Ще ми бъдеш като роден син. Дори и пашалъкът ще стане твой, когато аз се оттегля, а междувременно всички хора ще ти отдават почести, както на самия мен.
— Аз не се продавам, о, могъщи Асад! И никога не съм се продавал. Ти вече беше предрешил смъртта ми. Сега можеш да ме убиеш, но само при условие, че ще споделиш моята съдба. Писаното е писано. Навремето сме потопили доста хубави кораби заедно с тебе. Асад. Тази нощ ще потънем заедно на свой ред, щом това е твоето желание.