Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Розамунд не се откликна на тази негова молитва. Седеше замислена, с набърчено чело.
— Бих искала да можеше това да стане без сражение — каза тя най-сетне и тежко въздъхна.
— Няма защо да се боите — увери я той. — Ще направя всичко възможно, за да ви запазя. Ще останете тук, докато всичко свърши, а входът ще бъде пазен от неколцина, на които мога да имам доверие.
— Криво ме разбирате — отговори Розамунд и неочаквано вдигна към него очи. — Нима смятате, че се страхувам за самата себе си? — Тя отново замълча и след това отривисто го попита: — Какво ще стане с вас?
— Благодаря ви, че мислите за мен — мрачно й отговори Сакр-ел-Бар. — Без съмнение аз ще получа онова, което съм заслужил. Дано само, когато дойде, да дойде бързо.
— О, не, не! — възкликна тя. — Не това! — И се изправи, внезапно развълнувана.
— Какво друго ми остава? — попита той и се усмихна. — Каква по-добра съдба би могъл да ми пожелае някой?
— Ще се върнете жив в Англия! — възкликна тя за негова изненада. — Истината трябва да възтържествува и вие да бъдете очистен от клеветата.
Той устреми към нея тъй пламенен и изпитателен поглед, че тя извърна очи. След това отривисто се изсмя.
— Има само един вид справедливост, която мога да очаквам в Англия — каза корсарят. — Справедливост, оказана с въже. Повярвайте, госпожице, спечелил съм си твърде лоша слава, за да очаквам милост. Най-добре ще е да свърша тази нощ тука. Освен това — добави той и присмехулството му изчезна, а тонът стана мрачен — помислете си за сегашната ми предателска постъпка спрямо тези мои хора, които, каквито и да са, са ме следвали в десетки опасности, а и днес показаха, че тяхната обич и вярност към мен е по-голяма от предаността им към самия паша. Аз ще съм ги обрекъл на посичане. Бих ли могъл да оцелея с чест? За вас и близките ви те може да са само нещастни езичници, но за мен те са моите морски ястреби, моите воини, моите верни, доблестни последователи и аз наистина трябва да съм куче, ако се избавя от смъртта, на която съм обрекъл тях.
Докато го слушаше и от думите му добиваше представа за нещо, което досега не беше могла да схване, очите й се отвориха широко от внезапен ужас.
— Това ли ще е цената на моето избавление? — попита го тя уплашено.
— Надявам се, не — отговори той. — Имам предвид нещо, с което може би ще го избягна.
— И ще спасите и собствения си живот? — добави тя бързо.
— Защо занимавате ума си с такова жалко нещо? Животът ми е вече проигран. Ако се върна в Алжир, положително ще ме обесят. Асад ще се погрижи за това и дори всичките ми морски ястреби не ще могат да ме спасят от моята съдба.
Девойката се отпусна отново на дивана и закърши ръце с изражение на безнадеждно отчаяние.
— Разбирам — каза тя. — Разбирам. Тази съдба ви я навлякох аз. Като сте изпратили Лайонел с това поръчение, вие доброволно сте се отказали от своя живот, за да ме върнете при близките ми. Нямахте право да сторите това, без да се допитате до мене. Нямахте право да сметнете, че ще се съглася на такова нещо. Не искам да приема тази жертва! Не искам, сър Оливър!
— Всъщност това съвсем не зависи от вас, слава богу! — отговори той. — Но вие се заблуждавате в заключенията си. Единствено самият аз си навлякох тази съдба. Тя е напълно закономерен плод на неразумната ми постъпка. Тя се стоварва отгоре ми, както всичките злини трябва да се стоварват върху оногова, който ги върши. — Той сви рамене, сякаш искаше да приключи въпроса. После с променен глас, с глас, изключително плах, тих и нежен, рече: — Може би ще е твърде много да помоля да ми простите всичките страдания, които ви причиних?
— Струва ми се — отговори Розамунд, — че аз съм тази, която трябва да иска прошка от вас.
— От мен?
— За моето неверие, което стана първопричина за всичко. За готовността, с която повярвах всичко лошо за вас преди пет години, за това, че изгорих непрочетено вашето писмо и доказателството за невинността ви, приложено към него.
Той й се усмихна много добродушно.
— Вие май казахте, че сте била водена от инстинкта си. При все че не бях извършил приписваното ми деяние, вашият инстинкт е знаел, че съм лош; и вашият инстинкт е бил прав, защото съм лош… трябва да съм. Това са собствените ви думи. Но не мислете, че ви подигравам с тях. Аз осъзнах истинността им.