Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита пашата. Али задъхано съобщи:
— Галеонът вдигна котва! Той излиза от залива! Асад се хвана за брадата и се начумери.
— Какво може да значи това. Възможно ли е да са научили за присъствието ни?
— А защо иначе ще вдигат котва в среднощ? — забеляза Бускен.
— Защо наистина? — откликна се Асад и тогава се обърна към Оливър, който стоеше там, пред входа на кабината. — Какво ще кажеш ти, Сакр-ел-Бар? — попита го той.
Сакр-ел-Бар пристъпи напред и Сви рамене.
— Какво има за казване? Какво може да се направи? — отвърна той. — Можем само да чакаме. Ако нашето присъствие им е известно, попаднали сме в чудесна клопка и тази нощ ще е последната за всички ни.
Гласът му беше студен като лед, почти презрителен и докато у мнозина породи тревога, у Марзак той събуди ужас.
— Дано да ти изгният кокалите, злокобен пророче! — изкрещя младежът и щеше да добави още нещо, ако Сакр-ел-Бар не го беше накарал да млъкне.
— Писаното е писано! — гръмовно и с укор изрече той.
— Наистина, наистина! — съгласи се Асад, като се хвана за това утешение на фаталиста. — Ако сме узрели за ръката на градинаря, градинарят ще ни откъсне.
Не толкова примирителен и по-практичен беше съветът на Бускен:
— Няма да е зле да предположим, че сме действително открити, и да излезем в открито море, докато още не е много късно.
— Но това би значило да направим сигурно онова, което може да е още съмнително! — намеси се Марзак, все още обзет от страх. — Това би значило сами да се натикаме в опасността!
— Не е така! — възкликна Асад с висок самоуверен глас. — Слава на аллаха, който ни е изпратил тая тиха нощ! Няма и полъх от вятър. С гребане можем да изминем десет левги срещу една с техните платна.
Одобрителни възгласи незабавно се чуха от редиците на офицерите и бойците.
— Само да излезем благополучно от това заливче, и те никога не ще ни настигнат — заяви Бускен.
— Но топовете им може и да ни настигнат — спокойно напомни Сакр-ел-Бар, за да поохлади увереността им.
Неговият буден ум беше вече предвидил тази единствена възможност да се избавят от клопката но се беше надявал, че това няма да е толкова очевидно за другите.
— Тоя риск трябва да поемем — отговори Асад. — Трябва да се доверим на нощта. Да останем още тука, значи да се подложим на сигурно унищожение. — Той живо се обърна да даде нарежданията си: — Али, извикай кормчиите. Бързо! Виджитело, размахай бичовете си и събуди робите!
Разнесе се пискливата свирка на боцмана, бичовете на помощниците му засъскаха и заплющяха по раменете на полубудните вече роби и се смесиха с общото раздвижване и суетня на галеасата, а пашата се обърна пак към Бускен.
— Върви на носа — заповяда той — и разпредели бойците. Нареди им да се въоръжат, та да са готови, ако се стигне до абордаж. Върви! — Бускен направи темане и изтича надолу по стъпалата. Над гръмливата врява и припряната шетня на приготовленията прокънтя гласът на Асад: — Стрелците на рейките! Топчиите при коронадите! Запалете палниците! Изгасете всички светлини!
След миг големите фенери над перилата на кърмата бяха изгасени, изгасен беше и фенерът, който висеше на самите перила, а дори и светилникът в кабината, където един от офицерите на пашата нахълта за тази цел. За всеки случай оставен беше само фенерът на мачтата, но и той бе свален от мястото си, сложен на палубата и затъмнен.
Така галеасата потъна в тъмнина, която за няколко мига бе черна и непрогледна като кадифе. Сетне бавно, когато очите посвикнаха, този мрак постепенно се поразсея. Хората и предметите започнаха отново да придобиват очертания в слабата стоманеносива дрезгавина на лятната нощ.
След възбудата на това първоначално раздвижване корсарите пристъпиха към задълженията си с удивително спокойствие и тишина. Никой не помисляше сега да укорява пашата или Сакр-ел-Бар, че предприемаха едва при настъпването на бедата онова, което всички те бяха искали да се предприеме още когато чуха за близостта на вражеския кораб. В тройни редици те стояха околовръст широката бойна площадка на носа, в първата редица бяха стрелците с лъкове, а зад тях стояха бойците със саби и оръжието им блещукаше бледо в тъмата. Те се тълпяха пред фалшборда на средната палуба и гъмжаха по рейките на главната мачта. На горната палуба пред всеки от двата малки топа стояха по трима топчии и лицата им се червенееха леко в отблясъка на палниците.
Асад стоеше горе на стъпалата и издаваше резките си, отривисти заповеди, а Сакр-ел-Бар, останал назад, облегнат на гредите на кабината, с Розамунд, застанала до него, забеляза, че пашата се беше постарал да не възложи никакво участие в приготовленията на него.