Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Дано вечно да гориш в ада, подъл изменнико! — прокълна го Асад с ярост, преляла границите, в които я беше сдържал.
И тогава, неочаквано, след признатото от техния паша поражение, сред екипажа се вдигна страшна врява. Морските ястреби на Сакр-ел-Бар го призоваваха, напомняха му своята вярност и обич и питаха дали ще им се отплати сега за това, като ги осъди всички на гибел.
— Имайте ми вяра! — отговори им той. — Никога не съм ви водил към друго освен към победа. Бъдете сигурни, че няма да ви изложа на поражение сега, когато стоим за последен път рамо до рамо.
— Но галеонът вече ни настига! — възкликна Виджитело.
И наистина корабът ги настигаше — той бавно пълзеше, носен от лекия ветрец, високият му корпус се издигаше вече над тях, носът му бавно пореше водите под остър ъгъл към носа на галеасата. Още миг, и той се изравни с тях; със замах и дрънчене, и победоносен вик от страна на английските моряци, стълпили се пред фалш-борда, железните му куки се отпуснаха и се вкопчиха в носа, кърмата и по средата на корсарския кораб. Едва ги бяха закрепили, и поток от мъже с ризници и островърхи шлемове рукна през борда, устремен към носа на галеасата, и дори страхът от фенера, увиснал над бурето с барут, не можеше вече да задържи корсарите да не дадат на тези дръзки нападатели отпора, с който посрещаха всички неверници. За миг бойната площадка на носа се превърна в беснуваща, кипяща в битка преизподня, зловещо осветена от червеникавия блясък на фенерите на „Сребърната чапла“. Първи между онези, които се втурнаха долу, бяха Лайонел и сър Джон Килигрю. Пръв между тези, които ги посрещнаха, беше Джаспър Ли и той прониза тялото на Лайонел със сабята си в същия миг, когато краката на Лайонел стъпиха на палубата, преди още да избухне сражението.
Още по десетина души паднаха от двете страни, преди гръмливият глас на Сакр-ел-Бар да успее да прекрати битката, преди да се подчинят на заповедта му да го изслушат.
— Спрете! — изрева той на морските си ястреби на лингва франка. — Назад и оставете тази работа на мен! Аз ще ви отърва от тези врагове. — След това, на английски, призова и съотечествениците си да се въздържат. — Сър Джон Килигрю! — извика той с висок глас. — Задръжте ръката си, докато ме изслушате! Повикайте хората си назад и не пускайте никой друг да слезе на борда ни! Почакайте, докато ме изслушате, ви казвам, а след това правете каквото пожелаете.
Сър Джон, когато го видя до главната мачта заедно с Розамунд, стигна до неизбежното заключение, че сър Оливър се заканва срещу живота й, и може би ще я убие ако продължат нападението си, и се втурна пред хората си, за да ги спре.
Така схватката секна почти тъй ненадейно, както беше започнала.
— Какво искаш да кажеш, мръсен вероотстъпнико? — поиска да знае сър Джон.
— Това, сър Джон, че ако не заповядате на хората си да се приберат обратно на вашия кораб и не се закълнете да ги въздържите от тази схватка, още сега ще ви завлека право в пъкъла заедно с нас. Ще хвърля този фенер тука в барута, ние ще потънем, а заедно с нас ще потънете и вие, повлечени от собствените си куки. Послушайте ме и ще получите всичко, което сте дошли да търсите на този кораб. Госпожица Розамунд ще ви бъде предадена.
Сър Джон го загледа свирепо за миг от горната палуба, докато прецени. След това заяви:
— При все че нямах намерение да преговарям с вас, ще приема наложените условия, но само в случай че получа наистина всичко, за което съм дошъл. На борда на тази галера има долно вероотстъпническо псе, което съм се заклел в рицарската си чест да хвана и обеся. То трябва да ми бъде предадено също. Името му беше Оливър Тресилиън.
Отговорът прозвуча незабавно, без колебание:
— Ще ви го предам и него, ако ми се закълнете, че след това ще се оттеглите и ще оставите тези хора на мира.
Дъхът на Розамунд секна и тя се вкопчи в ръката на Сакр-ел-Бар, ръката, която държеше фенера.
— Внимавайте, госпожице — рязко й рече той, — иначе ще докарате смъртта на всички ни.
— Това ще е по-добре — отговори девойката.
И тогава сър Джон му даде честната си дума, че след като се предаде сам той и предаде Розамунд, ще се оттегли, без да стори нищо лошо на никого тука.
Сакр-ел-Бар се обърна към чакащите корсари и накъсо им съобщи условията, които беше сключил.
Той поиска от Асад да даде дума, че тези условия ще бъдат зачетени и никаква кръв не ще се пролее зарад него, и Асад му отговори, като даде израз на всеобщия гняв срещу него и за предателството му: