Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Понеже той те иска, за да те обеси, може да те вземе и да ни спести този труд, защото това е, каквото си заслужил пред нас с измяната си.
— И тъй, аз се предавам — заяви той на сър Джон и хвърли фенера в морето.
Само един глас се издигна в негова защита, и това бе гласът на Розамунд. Но дори и този глас се пресече, победен от изтощението. Този последен удар, стоварил се подир всичко, което беше преживяла напоследък, я лиши от сетните й сили. В полусъзнание тя се отпусна на гърдите на Сакр-ел-Бар в същия миг, когато сър Джон и шепа негови хора скочиха на палубата, за да подхванат нея и да вържат пленника си.
Корсарите стояха и гледаха в мълчание: верността към славния им капитан, която би ги накарала да пролеят и сетната си капка кръв в негова защита, бе сломена от собственото му предателско дело, с което беше докарал английския кораб срещу тях. И въпреки всичко, когато видяха да го вдигат, стегнат с въжета, на палубата на „Сребърната чапла“, в редиците им настъпи мигновена реакция. Размахаха се ятагани, избухнаха заканителни викове. При все че ги беше предал, той беше направил всичко така, че те да не пострадат от това предателство. И това подобаваше на този Сакр-ел-Бар, когото познаваха и обичаха, дотолкова подобаваше, че тяхната обич и вярност отново се вдигна на всеоръжие в този миг.
Но гласът на Асад ги призова да не забравят какво е обещал от тяхно име, а понеже само гласът на Асад можеше да се окаже недостатъчен да потуши тази неочаквана бунтовна искра, отгоре до тях долетя гласът на самия Сакр-ел-Бар, който им даваше последната си заповед:
— Помнете и зачитайте условията, които сключих зарад вас! Мектуб! Аллах да ви запази и благослови!
Силен вопъл отговори на тези му думи и с този вопъл, още неотзвучал в душата му за доказателство, че не загива, лишен от обич, той бе отведен долу да се приготви за своя край.
Въжетата на куките бяха прерязани, галеонът бавно се отдалечи в нощта и остави галерата да подмени осакатените в сражението роби и да потегли обратно към Алжир, отказала се от нападението срещу испанския кораб.
Под навеса на горната палуба Асад седеше като човек, събудил се от злокобен сън. Той покри главата си и зарида за оня, който му бе като син и когото поради безумието си беше загубил. Асад кълнеше всички жени, кълнеше съдбата, но с най-горчивата от всички клетви кълнеше самия себе си.
В дрезгавата зора те хвърлиха умрелите в морето и измиха палубата, но не забелязаха, че един човек липсва, за доказателство, че английският капитан или пък хората му не са спазили докрай споразумението.
Те се върнаха в Алжир опечалени — опечалени не за испанската галера, която бяха оставили да си пътува невредима, а за най-смелия капитан, който някога бе размахвал ятаган в служба на исляма. Разказът за това, как се е стигнало до предаването му на врага, остана завинаги неясен; никой не се осмеляваше да разкаже подробно случая, защото всички, които бяха участвували в него, изпитваха след това само срам, колкото ясно и да беше, че Сакр-ел-Бар сам си беше навлякъл всичко това. Знаеше се само, че не е паднал в бой, и затова се предполагаше, че е още жив. Върху това предположение бе съчинена легендата, че един ден той ще се върне, и избавили се пленници, завърнали се половин столетие по-късно, разказваха как в Алжир до този ден завръщането на Сакр-ел-Бар се чакало с увереност и нетърпение от всички истински мюсюлмани.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ВЕРУЮТО НА НЕВЕРНИКА
Сакр-ел-Бар беше затворен в непрогледна дупка под предната палуба на „Сребърната чапла“, за да дочака зората и да използува това време да подготви душата си. Не беше разменил нито дума със сър Джон, след като се беше предал. С ръце, вързани на гърба, го бяха вдигнали на английския кораб и на средната му палуба се беше намерил за миг лице срещу лице със стар свой познайник — нашия хроникьор лорд Хенри Гоуд. Представям си червендалестия лик на кралския управител със свръхестествено сериозно изражение, със заканителен поглед в очите, когато ги е спрял върху вероотстъпника. Зная (от писанията на самия лорд Хенри), че двамата не са разменили нито дума през тези кратки мигновения, преди стражите да подкарат Сакр-ел-Бар, за да го хвърлят в тъмното, тясно помещение, вонещо на смола и застояла морска вода.
Дълго време той лежа там, където беше паднал, с убеждението, че е сам, а времето и мястото без съмнение трябваше да го доведат до философски разсъждения за положението му. Ще ми се да вярвам, че след като е премислил всичко, е разбрал, че няма за какво да се кори. Ако беше сторил зло, беше го надлежно поправил. Едва ли би могло да се твърди, че е изменил на верните си мюсюлмански последователи, но и да беше, трябва да се добави поне това, че лично е заплатил цената на тази измяна. Розамунд беше в безопасност, Лайонел щеше да получи каквото му се падаше от правосъдието, а колкото за самия него, понеже можеше да се каже, че е вече мъртъв, не заслужаваше да си отделя много внимание. Трябва да е извлякъл известна доза задоволство от размишлението, че завършва жизнения си път по най-благоприятен начин. Животът му отдавна вече бе опропастен. Наистина, ако не беше злополучното му отмъстително пътуване, можеше още дълго да воюва като корсар, можеше дори да се издигне до високото за мюсюлманите звание паша на Алжир и да стане феодален владетел, подвластен на турския султан. Но за човек, който по рождение е християнски благородник, това не би било достоен начин да завърши своите дни. Онова, което го чакаше сега, беше по-достойно.