Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— В такъв случай вие не вярвате в бога?
— Напротив, вярвам.
— Но не в истинския бог? — настояваше капитанът.
— Не може да има друг бог освен истинския бог, няма никакво значение как го наричат хората.
— В такъв случай, ако вярвате, вие не се боите?
— От какво?
— От ада, проклятието и вечния огън! — изрева капитанът, дал воля на собствените си закъснели страхове.
— Аз само осъществих съдбата, която той е предопределил за мен в своето всезнание — отговори сър Оливър. — Моят живот протече, както той го е замислил, понеже нищо не може да съществува или да се случи извън неговата воля. Нима ще се боя тогава от проклятие, задето съм бил такъв, какъвто ме е създал бог?
— Това е неверническото мюсюлманско верую! — възрази капитан Ли.
— То е верую, което дарява утеха — каза сър Оливър, — и би следвало да утеши грешник като тебе.
Но капитан Ли не искаше да се утеши.
— О! — изпъшка той с покруса. — Колко хубаво щеше да е да не вярвах в бога!
— Неверието ти не би могло да премахне бога също така, както страхът ти да го създаде — отвърна сър Оливър. — Но след като си в такова настроение, не е ли по-добре да се помолиш?
— Ще се помолите ли и вие с мене? — запита мошеникът, обзет от внезапния страх от задгробния живот.
— Ще сторя нещо по-добро — най-после каза сър Оливър. — Ще се помоля за теб… на сър Джон Килигрю, да ти пощади живота.
— Но той няма да ви обърне никакво внимание! — възрази капитан Ли с пресекващ се дъх.
— Ще обърне. Това засяга честта му. Условията на моето предаване бяха, че никой друг от борда на галерата не ще пострада.
— Но аз убих мастър Лайонел.
— Вярно… обаче това е станало в схватката преди сключването на споразумението. Сър Джон ми даде думата си и сър Джон ще удържи на нея, когато му обясня, че го изисква неговата чест.
Голямо бреме падна от душата на капитана — тежката сянка на страха от смъртта, която се беше надвесила върху му. А заедно с това за съжаление, изглежда, се изпари и безкрайното му разкаяние. Във всеки случай той престана да говори и спря да се занимава повече с мненията и вярванията на сър Оливър относно задгробния живот. Може с право да си е казал, че веруюто на сър Оливър си е работа на сър Оливър, а дори да е погрешно, надали му прилича той да го поправя. Колкото за самия него, пречистването на душата му можеше да почака до друг ден, когато това щеше да е по-наложително.
Стигнал до тези заключения, Джаспър Ли се изтегна и се помъчи да заспи, но откри, че болката в главата му пречи. След малко, като установи, че не ще може да задреме, поиска му се пак да заговори, но равномерното дишане на неговия другар му подсказа, че сър Оливър е заспал през време на мълчанието.
Това изненада и смая капитана. Той съвсем не можеше да проумее как човек, живял като сър Оливър, станал вероотстъпник и неверник, беше способен да спи спокойно със съзнанието, че в зори ще бъде обесен. Закъснялото му християнско усърдие го подтикваше да събуди заспалия и да го подкани да посвети малкото време, което му остава, за измолване на прошка от бога. Човечността и състраданието, от друга страна, му внушаваха, че най-добре ще е да не нарушава спокойствието на тази забрава. Като обсъди положението, той дълбоко се трогна от мисълта, че в такъв момент сър Оливър беше намерил време да помисли за него и неговата съдба и се беше нагърбил да уреди въпроса така, че да го спаси от въжето. И се трогна още повече, когато си спомни до каква степен сам той беше виновен за всичко, сполетяло сър Оливър. Размишлението за този героизъм породи известен героизъм у самия него и Джаспър се замисли дали не би могъл на свой ред да услужи на сър Оливър, като искрено признае всичко, което знае за причините, спомогнали да направят от сър Оливър това, което е сега. Това решение го възроди и колкото да е странно, то го възроди още повече при мисълта, че може би с признанието, което е решил да направи, ще изложи на опасност собствения си врат.
Така цялата тази безкрайна нощ той седя, подпрял болната си глава и въодушевен от първото в живота си решение да извърши едно наистина добро и себеотрицателно дело. Но съдбата, изглежда, имаше непреклонното намерение да провали това негово решение. Защото, когато в зори дойдоха да заведат сър Оливър на смърт, никой не обърна внимание на настояванията на Джаспър Ли да заведат и него при сър Джон.
— За тебе нищо не ни е заповядано — отряза накъсо един моряк.
— Може и да не е — отвърна капитан Ли, — защото сър Джон съвсем не знае какво мога да му кажа. Заведете ме при него, казвам ви, та да чуе от мене истината по известни въпроси, преди да е станало твърде късно!