Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Кормчиите се качиха на местата си и огромните кормилни весла със скърцане се потопиха във водата. Асад изрече кратка заповед и по редиците на робите премина леко раздвижване, когато те изхвърлиха тежестта си напред, за да наведат веслата. Това беше кратък миг, след това се чу нова заповед, предупредително изплющяване на бич в мрака на прохода и там-тамът отмерено заудря. Робите се напънаха, чу се скърцане и пляскане на гребла и огромната галеаса се плъзна напред към изхода на заливчето.
Помощниците на боцмана забързано сновяха по прохода и шибаха свирепо с бичовете си, за да изтръгнат от робите сетните възможни сили. Корабът набираше скорост. Неясно очертаният нос се мярна край тях. Изходът от заливчето като че ли се разшири, когато го наближиха. Отвъд се разстилаше тъмното стоманено огледало на мъртво-неподвижното море.
Розамунд едва дишаше в дълбоката си тревога. Тя сложи ръка върху рамото на Сакр-ел-Бар.
— Ще им се изплъзнем ли в края на краищата? — запита тя шепнешком, с треперещ глас.
— Моля се това да не стане — отговори той полугласно. — Но точно от това ме беше страх. Виж! — добави той остро и посочи напред.
Бяха се отдалечили от носа. Бяха излезли от заливчето и изведнъж пред тях се откри тъмната грамада на галеона, осеяна с двадесетина светлинки, на някакви си петстотин стъпки от левия им борд.
— По-бързо! — изкряска гласът на Асад. — Гребете, ако ви е скъп животът, неверни свини! Налагайте ги здраво с бичовете, не им жалете кожата! Накарайте ги да натиснат веслата и врагът вече не ще може да ни настигне!
Бичовете засвириха и заплющяха под тях, на средната палуба, и в отговор се чу не един стон, изтръгнал се от измъчените, задъхващи се роби, които вече изразходваха сетните капки сила в този жесток напън, за да избягат от възможността за собственото си спасение и освобождение. Там-тамът заби по-бързо в безумно темпо и в отговор долетя по-бързо скърцане и плясък на весла и задъханото, хрипкаво дишане на гребците.
— Удряйте! Удряйте! — неумолимо изкрещя Асад. Дори и да си раздеряха белите дробове — това бяха бели дробове на някакви си там неверници! И така, в течение на цял час те поддържаха същата бързина.
— Ние се отдалечаваме! — извика с ликуване Марзак. — Слава на аллаха!
И те наистина се отдалечаваха. Светлините на галеона явно оставаха по-назад. Опънал и сетната педя от своите платна, корабът пак изглеждаше да стои на едно място, толкова слаб беше полъхващият ветрец. И докато той пълзеше, галеасата летеше, както никога още не бе летяла, откакто я командуваше Сакр-ел-Бар, защото Сакр-ел-Бар никога не беше бягал от врага, колкото силен и да беше той.
Изведнъж по водата се понесе силен вик от галеона. Асад се изсмя; закани им се с юмрук в тъмнината и ги прокле в името на аллаха и неговия пророк. И тогава, в отговор на тази негова клетва, единият борд на галеона изригна огън, спокойствието на нощта бе раздрано от гръмовен рев и нещо тупна във водата пред мохамеданския кораб с тежък еклив плясък.
Уплашена, Розамунд се притисна по-близо до Сакр-ел-Бар, но Асад отново се изсмя.
— Няма защо да се боим от точната им стрелба — извика той. — Те не могат да ни видят. Собствените им светлини ги заслепяват. Карайте! Карайте!
— Той е прав — забеляза Сакр-ел-Бар. — Но истината е, че те не искат да ни потопят с изстрелите си, понеже знаят, че ти си на кораба.
Девойката погледна пак към морето и видя как тези дружелюбни светлинки остават все по-далече и по-далече зад тях.
— Ние се отдалечаваме все повече! — изпъшка тя. — Сега те вече не ще ни настигнат!
От същото се боеше и Сакр-ел-Бар. И не само се боеше. Той знаеше, че не се ли вдигне по някакво чудо вятър, ще стане така, както каза Розамунд. И тогава неговото отчаяние породи вдъхновение — отчаяно вдъхновение, истинска рожба на това отчаяние, което го беше породило.
— Има една възможност — каза й той. — Но това значи да заложим живота и смъртта на едно завъртване на зар.
— Използвай я тогава! — веднага му се помоли тя. — Защото дори и да не сполучим, няма да бъдем на загуба.
— Готова ли си на всичко? — попита я той.
— Не казах ли, че ще умра с теб тази нощ? О, не губи време за думи!
— Тъй да бъде тогава — мрачно отговори той, направи крачка, после спря. — По-добре ще е да дойдеш с мене — каза той.
Девойката покорно му се подчини и го последва; имаше някои, които ги загледаха, когато двамата минаха надолу по прохода, но никой не направи опит да я възпре. Имаше вече достатъчно и предостатъчно неща, които да занимават мислите на всички хора на кораба.