Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Тя протегна към него ръце:
— Ами ако… ако ви кажех, че съм осъзнала лъжливостта на всичко това?
— Бих го схванал като милостиня, която състрадателното ви сърце поднася на човек, попаднал в моето безизходно положение. Вашият инстинкт не се е лъгал.
— Лъгал се е! Лъгал се е!
Но нищо не можеше да го разубеди. Той поклати глава с мрачен вид.
— Никой човек, който не е наистина лош, не би могъл да ви стори онова, което ви сторих аз, колкото много и да е бил предизвикан. Сега го виждам ясно, както хората виждат скрити нещата в сетния си час.
— Ах, защо сте тъй решен да прегърнете смъртта? — възкликна тя с отчаяние.
— Съвсем не съм — отвърна той с бърз преход към по-присъщото му държание. — Смъртта е тази, която е решила да ме прегърне. Но аз поне я чакам без страх и съжаление. Посрещам я, както всички ние трябва да посрещнем неизбежното — даровете от ръцете на предопределението. И аз съм ободрен… почти зарадван от сладката ви прошка.
Неочаквано тя стана и се приближи към него. Хвана го за ръката и застана много близо, вдигна очи към лицето му.
— Ние трябва да си простим един на друг, ти и аз, Оливър — каза тя. — А тъй като прошката заличава всичко, нека… нека всичко, което ни е разделяло през тези пет години, да бъде сега заличено!
Дъхът му секна, когато наведе поглед към бялото й напрегнато лице.
— Нима не е възможно да се върнем пет години назад. Нима не е възможно да се върнем към отношенията, които ни свързваха едно време в Годолфин Корт?
Блясъкът, който беше внезапно осветил лицето му, бавно угасна и то стана сиво и сковано. Очите му се замъглиха от скръб и отчаяние.
— Който е грешил, трябва да носи тежестите на греха си… а също и поколенията, които идват след него. Връщане назад няма. Вратите на миналото са здраво залостени зад нас.
— Тогава да ги оставим залостени. Да обърнем гръб на това минало, ти и аз, да започнем отново двамата заедно и да възвърнем един на друг онова, което пропиляхме поради глупостта си през тези години.
Сакр-ел-Бар сложи ръце на раменете й, задържа я така, на разстояние от себе си, и я загледа с много нежен поглед.
— Мило момиче! — промърмори той и тежко въздъхна. — Боже! Колко щастливи сме могли да бъдем, ако не беше това злополучие… — Той рязко се прекъсна. Ръцете му паднаха от раменете й, той се извърна наполовина и продължи вече с груб тон и държане: — Започвам да се размеквам. Сладкото ти състрадание така ме разчувствува, че малко остана да ти заговоря за любов, а какво общо мога да имам аз с нея? Любовта принадлежи на живота, любовта е живот, а аз… Moriturus te salutat!24
— О, не, не! — Тя се вкопчи в него пак с треперещи ръце, с обезумял поглед.
— Твърде късно е — отговори й той. — Няма мост, който да може да се прехвърли над бездната, която сам си изкопах. Трябва да падна в нея с толкова спокойствие, колкото бог пожелае да запазя.
— Тогава — извика тя с внезапно въодушевление — аз ще падна с теб! Поне накрая ще бъдем заедно!
— Това е вече чисто безумие! — възрази той, но въпреки това в самото нетърпение, изразено в думите му, прозвуча нежност. Той погали златокосата глава, притиснала се към рамото му. — С какво ще ми помогне това? — попита я той. — Нима ще отровиш последния ми час… ще лишиш смъртта от цялото й величие? Не, Розамунд, ти можеш да ми направиш много по-голяма услуга, като останеш. Върни се в Англия и дай там гласност на истината, която си научила. Поеми задължението да очистиш честта ми от това петно, да разгласиш истината за онова, което ме докара до позора да стана вероотстъпник и корсар. — Той се дръпна от нея. — Ш-шт! Какво е това?
Отвън бе долетял неочакван вик:
— На крак! На оръжие! На оръжие! Хола! Балак! Балак!
— Ударил е часът — рече той, обърна й гръб, втурна се изведнъж към входа и отметна завесата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КАПИТУЛАЦИЯТА
По прохода между редиците от дремещи роби се разнесе бързо трополене на крака. Али, който след залез слънце беше сменил Ларок на височините, скочи изведнъж на горната палуба, без да спре да вика:
— Капитане! Капитане! Господарю! На крак! Ставайте или ще ни хванат!
На кораба от край до край се чу шумолене и раздвижване на хора, които се събуждат. Един глас изкрещя някъде към предната палуба. После платнището, спуснато пред навеса, внезапно се отметна настрана и там се показа самият Асад с Марзак, застанал до него.
Откъм десния борд също така внезапно се появиха Бускен и Отмани, а от средната палуба — Виджитело, Джаспър, този най-нов вероотстъпник, и група разтревожени корсари.
24
Moriturus te salutat (лат.) — „Този, който ще умре, те поздравява“, поздрав към римския император, с който гладиаторите излизали на арената.