Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Леко шумолене в непроницаемия мрак на затвора промени хода на мислите му. „Плъх“ — помисли си той, седна и затропа с чехлите си по земята, за да пропъди гнусната гадина. Вместо това от тъмата се обади някакъв глас:
— Кой е там?
Това го стресна за миг, понеже беше напълно сигурен, че е самичък.
— Кой е там? — повтори гласът и раздразнено добави: — Какъв е тоя непрогледен пъкъл? Къде съм?
Сега той разпозна гласа на Джаспър Ли и се учуди какво ли е станало, та този негов най-пресен новобранец сред воините на Мохамед е попаднал в същия затвор с него.
— Бога ми — рече той, — ти си в носовата част на „Сребърната чапла“, при все че съвсем не мога да разбера как си попаднал тука.
— Кой сте вие? — запита гласът.
— Във Варвария бях известен като Сакр-ел-Бар.
— Сър Оливър!
— Предполагам, че така ще ме наричат сега. Много добре е може би и това, че ще ме погребат в морето, иначе тези господа християни биха се видели в чудо какъв надпис да сложат върху надгробния ми камък. Но ти… как си попаднал тука ти? Уговорката ми със сър Джон беше, че няма да закача никого, а не мога да повярвам, че сър Джон би престъпил думата си.
— И аз не мога да разбера, понеже, преди да ми кажете, не знаех дори къде са ме натикали. Удариха ме в сражението, след като пронизах прекрасното ви братле със сабята си, и паднах в несвяст. Това е всичко, което зная.
На сър Оливър му секна дъхът.
— Какво казваш? Убил си Лайонел?
— Предполагам — спокойно отговори Джаспър. — Най-малкото съм забил в него две-три педи стомана… това беше в разгара на схватката, когато англичаните току-що скочиха на галерата; мастър Лайонел беше в челната редица — последното място, където бих очаквал да го видя.
Настъпи дълго мълчание. Най-сетне сър Оливър заговори с глух глас:
— Няма съмнение, че той е получил от теб точно това, което е търсил. Ти си прав, капитан Ли: челната редица е последното място, където човек би очаквал да го види, освен ако се е втурнал преднамерено да търси смъртоносния удар, за да избегне въжето. Без съмнение така е най-добре. Така е най-добре! Бог да го прости!
— Вярвате ли в бога? — попита грешният капитан с тревожна нотка в гласа.
— Без съмнение те са те задържали заради това — продължи сър Оливър, сякаш разговаряше сам със себе си. — Като не са знаели може би какво заслужава, смятали са го за светец и мъченик, решили са да ти отмъстят заради него и са те домъкнали тука с тази цел. — Той въздъхна. — Е, мастър Ли, не се съмнявам, като си знаел, че си мошеник, ти цял живот си приготвял врата си за клупа, тъй че това няма да ти дойде като изненада.
Капитанът тромаво се размърда и изпъшка.
— Божичко, как ме боли главата! — оплака се той.
— Те имат сигурно средство против главоболие — утеши го сър Оливър. — И ти ще увиснеш в по-добро общество, отколкото заслужаваш, защото сутринта ще обесят и мене — напълно си го заслужил, както и аз, капитан Ли. И все пак ми е жал за теб… жал ми е, че ще пострадаш противно на намеренията ми.
Капитан Ли треперливо пое дъх и позамълча. После повтори зададения вече въпрос:
— Вярвате ли в бога, сър Оливър?
— Няма друг бог освен аллаха и Мохамед е неговият пророк — гласеше отговорът, а по тона капитан Ли не можа да определи дали сър Оливър не го подиграва:
— Това е неверническо верую — каза той със страх и отвращение.
— Хайде, хайде! Хората живеят с това верую. Те вършат онова, което проповядват, а то е повече, отколкото може да се каже за всички християни, които съм срещал.
— Как можете да говорите така в навечерието на смъртта? — възкликна с негодувание Ли.
— Честна дума — отговори сър Оливър, — тези часове се смятат за най-правдивите от всички.