Сделката на капитан Ворпатрил

— Да — отвърна Иван. — Дори сега никой не каца там.

Лейди Алис, жена с трийсетгодишен дипломатически опит зад гърба, изглеждаше така, сякаш току-що е открила ново значение на израза „тишина в ефира“. Но все пак направи храбър опит да се отърси от вцепенението си.

— Затова ли с гем-генерала сте взели комарско гражданство?

— Мисля, че Рае имаше по-прагматични съображения във вид на голям пакет планетарни акции с право на глас.

„Във вид на подкуп тоест?“ — запита се Иван.

— Самата аз не подадох молба за комарско гражданство. Сметнах, че правата, които получавам като съпруга на комарски гражданин, са достатъчни — продължи лейди гем Естиф. — По-късно, когато отидох да живея при Удин и Шив, въпросът за гражданската ми принадлежност и лоялност вече не беше… хм, на дневен ред. Истината е, че почти цяло столетие се подвизавам като човек без гражданство, което, уверявам ви, е нещо трудно постижимо в световете от възлената връзка.

— И още как — каза Илян от своя край на масата, без да крие колко е впечатлен от разказа на възрастната дама.

Следващото ястие пристигна и разговорът се разпадна на по-малки части — дамският край на масата обсъждаше сетаганданските генетични техники, прилагани при джаксънианските външни кръстоски, с кратко отклонение към последната бараярска мода в асистираната репродукция, а в другия край разговорът се завъртя около военната история и нейното финансиране. Колкото и да надаваше ухо, Иван чу само част от разговора на Саймън и Шив, който се въртеше около „общи“ спомени за пиратски набези и тайни Операции на ИмпСи в системата на Джаксън Хол. Спомените звучаха като анекдоти и вероятно бяха силно редактирани и от двете страни.

Иван реши, че е време някой друг да обясни произхода на топящата се в устата кленова амброзия, която им сервираха за десерт, но за негово облекчение гостите не попитаха за подробности, задоволявайки се с обяснението на лейди Алис, че лакомството е традиционен бараярски продукт. Присъствието на кленовата амброзия в менюто беше неизбежно, съобрази Иван, като се имаше предвид кой е главният готвач — чул беше, че Мама Кости получавала процент за популяризиране на рецептата.

Вечерята завърши без инциденти въпреки залитането на лейди гем Естиф към исторически трагедии със стара дата. Понеже стъпката се задаваше от старшите, вечерта очевидно нямаше да се проточи до малките часове, нито да се обърне в пиянски гуляй. Иван тръгна след Саймън, когато той покани Шив в кабинета си след вечерята — рядка чест, която бившият шеф на ИмпСи пазеше само за най-отбрани гости от висотата на Грегор, Майлс или чичо Арал. И сякаш не стигаше това, Илян извади бутилка още по-елитно бренди от лозята на окръг Воркосиган, толкова рядко, че дори си нямаше етикет, а единственият начин да се сдобиеш с него беше да го получиш като личен подарък от графа.

Бутилката и две чаши. Саймън дари Иван с най-влудяващия си любезен поглед и каза:

— Предполагам, че лейди Тедж би се зарадвала на присъствието ти, Иване.