Сделката на капитан Ворпатрил

— Неприятна мисъл. Как двамата се ухажват.

— Мда… Все едно гледаш как две жени се опитват да си направят бебе.

Иван се замисли върху тази крайно интригуваща и още по-разсейваща метафора.

— Това вече го правят. Тоест технологията е налице. Дори на Бараяр.

Биърли махна с ръка.

— Знаеш какво имам предвид.

— Мда. — Иван загриза долната си устна. — Ами ти? Арките знаят ли с какво по-точно се занимаваш? Професионално?

— Питаш дали Риш им е казала? Още не съм сигурен. Знаеш ли дали Тедж е споменала нещо пред семейството си?

— За теб ли? Нямам представа. Днес не съм имал възможност да разменя и пет приказки със собствената си съпруга! — Иван се поколеба. — Но знам, че са говорили за нещо.

— Ами, опитай се да разбереш, става ли?

— Шпионирането е по твоята част, ако не се лъжа — изръмжа Иван.

— Опитвам се бе, човек — изсъска Биърли.

— Виж, ти сам се издаде. На Комар. Изкара ми акъла тогава. Какво, опитваше се да впечатлиш синята хубавица с покъртителната история на двойната си идентичност?

— Тогава бяха само двете, а и изобщо не си представях, че ще се озоват на по-малко от пет скока до Ворбар Султана. Сделката ми се стори равностойна, а те изглеждаха склонни да съдействат. Така де, нямаше да се разприказват пред враговете си. Мислех, че ще е само за ден-два, после всеки ще си тръгне по пътя. Не предполагах, че Риш ще трябва да избира между мен и семейството си.

„Или че Тедж ще трябва да избира между мен и семейството си“ — успя да формулира наум Иван, преди една врата наблизо да се отвори и Биърли да си затвори устата с трясък. Високата канелена Гъли излезе от банята за гости, понечи да тръгне обратно към гостната, видя ги да се мотаят в коридора и свърна с усмивка към тях. Високите токчета я изравняваха по ръст с Иван — него гледаше право в очите, а Биърли отгоре надолу. Баронета София Арка в пълния й блясък. Странна титла беше това, помисли си Иван. Звучеше като „байонет“, което… май звучеше доста на място.

— О, Иван Ксав — каза тя и кимна на Биърли, включвайки и него в обръщението. — Каква приятна вечер след несгодите на нашите странствания.

— Радвам се — каза той. — Непременно го кажете й на майка ми. За нея гостоприемството е форма на изкуство.

— Това се вижда с просто око — отвърна Гъли с почти сетаганданско одобрение: — Партньорът на майка ви също е интересен човек — продължи. Ами да, Гъли седеше доста по-близо до Илян по време на вечерята. На мястото до Тедж, където би трябвало да седи Иван, а не тя или някой друг. — „Илян“ е име на… как беше думата за вашите бедняци… пролетарско име, нали така? Не е от ворите.

— След два пъти по двайсет години служба за империята мястото в нашата военна каста е гарантирано без значение дали имаш „вор“ пред името си — твърдо каза Иван. — Да си двоен двунаборник е достатъчно.

Гъли погледна Биърли за потвърждение на този културно обусловен детайл. Той кимна енергично.